Четете ли служебни доклади – особено коментарите на главните изпълнителни директори? Не? Защото там процъфтяват примери за вид заблуда, чиято жертва в една или друга форма сме всички ние. Мисловната грешка протича така: ако фирмата може да се похвали с отлична година, главният изпълнителен директор обосновава това с блестящите си решения, с упорития си труд и динамичната фирмена култура, която той успява да поддържа.

Ако обаче фирмата има зад гърба си трудна година, тогава виновни са силното евро, федералното правителство, подлите търговски практики на китайците, скритите мита на американците, сдържаното поведение на консуматорите. Успехите всеки приписва на себе си, неуспехите – на външните фактори. Това е ефектът на високата самооценка.

Дори и изразът да не ви е известен – познавате ефекта на високата самооценка още от училище. Шестиците се дължаха само на вашите умения; блестящият резултат отразяваше истинските ви знания и възможности.

А ако получехте тройка, ако нещо се оказваше провал? Тогава изпитването е било нечестно. Днес вече не се грижите за оценките в училище, вниманието ви вероятно е насочено към борсовия курс. Ако можете да се похвалите с печалба, тогава приносът е ваш. Загубата отдавате на „настроенията на борсата“ (каквото и да означава това) или пък на консултантите.

Аз също достатъчно често използвам ефекта на високата самооценка. Случи ли се новият ми роман да влезе в списъка на бестселърите, се удрям в гърдите: ясно, това е най-добрата ми книга досега! Потъне ли обаче романът ми в потока на всичките новоизлезли книги, това също ми изглежда напълно логично: критиците са завистници и нарочно го разкъсват, а читателите не разбират какво значи добра литература.

Участници в тест за определяне на характеристиките на личността били оценени на случаен принцип с добри и с лоши бележки. Според получилите добра оценка тестът е правилен и като цяло добре проведен. Който обаче случайно се е сдобил с лоша оценка, намерил теста за непредставителен. Защо това раздвояване? Защо интерпретираме успехите като своя заслуга, а неуспехите като дело на другите?

Съществуват две теории. Най-простото обяснение гласи: защото така се чувстваме добре. И защото щетите, които си нанасяме по този начин, като цяло обикновено се задържат в определени граници. Ако не беше така, през последните сто хиляди години еволюцията би изтрила тази мисловна грешка. Но, внимание! В модерния свят с необхватен брой рискове ефектът на високата самооценка бързо може да ни отведе до катастрофа.

В САЩ има стандартен тест, така наречения SAT, през който минават всички ученици, които кандидатстват за място в университета. Резултатът в зависимост от показаното е между двеста и осемстотин точки. Когато една година по-късно положилите теста, вече студенти, бъдат питани какъв е резултатът им от SAT, всички казват средно с петдесет точки повече. Интересно: те не лъжат драстично, не преувеличават без мяра, просто малко „фризират“ постижението си – докато сами започнат да вярват в него.

В моята кооперация има апартамент, който си поделят няколко студенти. Понякога в асансьора срещам ту един, ту друг от тях. Питах отделно всяко от момчетата колко често изхвърля общия боклук. Единият рече: „Всеки втори път“. Другият: „Всеки трети път“. Третият, който, когато го срещнах, проклинаше света, тъй като мъкнеше току-що спукалата се торба с боклук, каза: „Така да се каже, винаги, към деветдесет процента“. Въпреки че сборът от всички отговори би трябвало да даде сто процента, в случая се събираха към триста и двайсет процента! Обитателите на общото жилище систематично надценяват собствената си роля – и в това си поведение никак не се различават от всички нас.

В брака действа същият механизъм: доказано е, че както мъжете, така и жените оценяват приноса си за функционирането на партньорството с повече от петдесет процента.

Как да се справим с високата самооценка? Имате ли приятели, които да ви представят истината негримирана? Ако да, вие сте щастливци. Ако не, тогава имате ли поне един личен враг? Добре. В такъв случай надскочете сянката си и го поканете на кафе. Помолете го без никакви задръжки да каже какво мисли за вас. Ще му бъдете вечно благодарни.

„Изкуството на правилното мислене“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: На някои хора наистина им е по-лесно да умрат, отколкото да признаят, че грешат

Силата на вярата е без значение за нейната истинност или неистинност

Магическата дума е „НЕ“ , а не „моля“ – НАТАЛИЯ ГРЕЙС