Един човек всеки ден носел вода от близкия кладенец. Той имал две делви – едната била безупречно здрава, а другата имала пукнатина и когато напълвал делвите, докато се приберял до дома си, от пукнатата делва изтичала половината вода.

Ходел човекът до кладенеца ден след ден и винаги се прибирал с една пълна и с една полупразна делва с вода. Пукнатата делва много се срамувала от това, че не му служи добре и че не може да съхрани цялата вода, докато здравата делва се гордеела със себе си и със своя принос.

Един ден пукнатата делва се обърнала към човека и казала:

– Толкова съм виновна пред теб за това, че всеки ден разливам половината вода. Искам да ти се извиня за моето несъвършенство, защото ти се трудиш толкова много, а заради мен една част от усилията ти отива напразно.

– Не прави прибързани заключения – отговорил човекът. – Искам сега, като тръгнем от кладенеца към дома ми, да наблюдаваш пътеката, по която минаваме всеки ден. Обърни внимание на тази страна, от която минаваш ти, и после ми кажи каква е разликата в двата края на пътя.

Когато се прибрали, делвата казала:

– Да, наистина двете страни на пътеката изглеждат по много различен начин, но не виждам какво общо имам аз?

– От тази страна, от която те нося, растат приказно красиви цветя и заслугата е изцяло твоя. Защото всеки ден, с водата, която изтича през твоята пукнатина, ти ги поливаш и им даряваш живот.

Тази красота, която всеки ден радва очите на всички преминаващи по пътеката, се дължи на теб и твоя недостатък. Всъщност аз трябва да ти благодаря за това, че си точно такава.

редактор: Елеонора Петрова

Вижте още: Купил си Глупака Истина на пазара

Доброто, което сториш, ти се връща, лошото, което правиш, правиш на себе си

С невежите никога не спори