.

Змей Горянин e български писател и преводач, е роден на 11 януари 1905 година в гр. Русе. Автор е на над 50 книги. 

Заедно с Елин Пелин списват и редактират списание „Българска марка“. Занимава се и с резбарство. През 1944–1945 г. е обвинен от Народния съд във „великобългарски шовинизъм“, поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките.

Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но той отказва. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25 август 1958 година.

Практически непознато на съвременния български читател е цялото му наследство – и статиите му, и романите му, и разказите му, и стиховете му.

Името му упорито се премълчава от литературните критици и историци. Не се среща нито в специализираните издания за литература, нито в енциклопедиите.

НАДЕЖДАТА

Един през друг се хората изреждат

съвет да дават: как се управлява,

но – слава Богу – имаме надеждата,

че Бог рога на крава зла не дава!

В БЛАТОТО

На живота в блатото

все така си става:

все потъва златото,

а боклукът плава.

ГОСПОДИ, АКО СПАСИШ СВЕТА…

Господи, ако спасиш света

от ноктете зли на завистта,

той от друго сам ще се избави

и ще Те възлюби и прослави!

ЗА ОБИДАТА

Ти не мисли, че на обидите

бих отговорил със обида;

да се сравнява с какавидите,

могла би само какавида.

ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ…

Женското сърце е разтегливо,

майчиното – непроменливо.

ТАКА Е НАРЕДЕН СВЕТА…

Така е нареден света,

че всяко зло е за добро:

загубиш ли си съвестта –

намираш злато и сребро.

SI VIS PACEM

Капка по капка – сбира се вир;
бомба по бомба – сигурен мир!

КАРТИНИ

Преди 6 месеца

Тишината тиши, тъмнината ръми;
две самотни души се разхождат сами.
– Мила, ти си за мен ведролика луна!
– Ти, любимий, весден светиш в мойта тъма!
Блясват погледи в страст. Тишината тиши…
и целувка без глас слива двете души.

Онази вечер

Тишината тиши, тъмнина като в рог;
две студени души кретат в мрака дълбок.
– Ти изгуби съвсем своя срам на жена!
– Ти си див кат овен! „Патка!” „Изверг!”, „Свиня!”
Блясва злоба в очи! Два шамара плющят…
Тишината тиши и душите вървят…