Заради болката от любовта милиони хора живеят живот без любов. Те страдат прекалено много и тяхното страдание е напразно. Да страдаш, обичайки, не е да страдаш напразно.

Да страдаш, обичайки, е творческо, извисява те до по-високи нива на съзнание.

Да страдаш без любов, е напълно безсмислено, не те води никъде, продължава да те върти в същия дяволски кръг.

Човекът без любов е нарцистичен, затворен е. Познава единствено себе си. А до колко можеш да опознаеш себе си, ако не познаваш другия, защото само другият може да служи за огледало?

Никога няма да познаеш себе си, без да познаваш другия.

Човекът, който не е опознал другия в дълбока любов, в силна страст, в пълен екстаз, не е в състояние да познае себе си, защото няма пред очите си огледало, с помощта на което да види отражението си.

Връзката е огледало и колкото по-чиста е любовта, колкото по-извисена е тя, толкова по-добро е огледалото, отражението, толкова по-чисто е то. Но по-извисената любов изисква и да си отворен. По-извисената любов изисква уязвимост.

Трябва да свалиш бронята си, а това е болезнено.

Трябва непрекъснато да си бдителен. Трябва да пуснеш пресмятащия ум. Трябва да рискуваш. Трябва да живееш опасно. Другият може да те нарани, това е страхът от това, да бъдеш уязвим. Другият може да те отхвърли, това е страхът от това, да бъдеш влюбен.

Отражението, което ще откриеш, може да бъде грозно, това е потиснат страх. Избегни огледалото. Но избягвайки огледалото, няма да станеш красив. Избягвайки ситуацията, няма и да израснеш. Трябва да се приеме предизвикателството.

Човек трябва да се влюби. Това е първата стъпка към божественото, а тя не може да бъде пропусната.

Тези, които се опитват да пропуснат стъпката на любовта, няма да го достигнат. Това е абсолютно необходимо, защото трябва да станеш осъзнат за своята цялост, само когато си провокиран чрез присъствието на другия, когато твоето присъствие е усилено от присъствието на другия, когато си изкаран от нарцистичния си, затворен свят под небето.

Любовта е отворено небе. Да си влюбен, е да летиш. Но със сигурност безкрайното небе предизвиква страх.

Превод: Ивелина Тинева

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: В действителност само тъгата ти дава дълбочина – ОШО