Има една коварна особеност на човешкия мозък, която, ако ѝ позволите, ще ви подлуди съвсем. Кажете ми дали това ви звучи познато:

Тревожите се да се конфронтирате с някого. Това притеснение ви пречи и вие започвате да се чудите защо всъщност се притеснявате толкова. Ставате все по-притеснени от това, че сте притеснени. О, не! Двойно по-притеснени! Сега вече сте притеснени от притеснението си, което предизвиква още притеснение. Бързо, бързо, къде ми е уискито?

Или да речем, имате проблем с гнева. Вбесявате се от най-глупавите неща, от най-големите нелепости и нямате представа защо. А фактът, че се ядосвате толкова лесно, ви вбесява още повече. И в един момент на дребнаво раздразнение си давате сметка, че постоянният гняв ви прави да изглеждате повърхностен и злобен човек, а това никак не ви харесва, толкова не ви харесва, че ви кара да се сърдите на себе си. И вижте какво стана: ядосани сте на себе си за това, че се ядосвате, задето сте ядосани. Мамка ти, проклета стена! Сега ще ти трясна един.

Или пък толкова се безпокоите да не сгрешите, че накрая започвате да се безпокоите колко много се безпокоите. Или пък се чувствате толкова виновни за всяка ваша грешка, че накрая започвате да се чувствате виновни за това колко виновни се чувствате. Или пък сте тъжен и самотен толкова често, че ви става тъжно и самотно само като си помислите за това.

Добре дошли в Омагьосания кръг на ада. Вероятно сте били вече там немалко пъти. Може и в момента да го изпитвате: „О, боже, този кръг ме върти нонстоп, такъв неудачник съм. Трябва да спра. О, боже, чувствам се такъв неудачник за това, че наричам себе си неудачник. Трябва да спра да се наричам неудачник. Мамка му! Ето че пак го правя! Виждаш ли? Неудачник съм! Ъъъх!“.

Спокойно, амиго. Вярвате или не, но в това се състои красотата да наричаме себе си човешки същества. Много малко животни на земята въобще имат състоятелни мисли, обаче ние, хората, разполагаме с лукса да мислим за своите мисли. Така че аз мога да си помисля, че искам да гледам клиповете на Майли Сайръс по Ютюб и веднага след това да си помисля какъв съм откачалник затова, че искам да гледам клиповете на Майли Сайръс по Ютюб. Ах, магията на съзнанието!

Има обаче един проблем – с помощта на чудесата на консуматорската култура и социалните мрежи, където всеки изтъква колко по-готин е неговият живот от вашия, съвременното общество е създало едно цяло поколение, което вярва, че тези отрицателни преживявания – притеснения, страх, вина и т.н. – изобщо не са нормални. Искам да кажа, ако погледнете във Фейсбук, всичко там е ток и жици. Гледайте само – тази седмица осем души са сключили брак! А някакво шестнайсетгодишно момиче по телевизията е получило ферари за рождения си ден. Едно друго хлапе пък току-що е спечелило два милиарда долара, защото е изобретило приложение, което автоматично ти доставя още тоалетна хартия, когато последната свърши.

А вие през това време стоите вкъщи и галите котката. И няма как да не си мислите, че животът ви е много по-гаден, отколкото сте смятали.

Омагьосаният кръг на ада се е превърнал в епидемия, която ни прави прекомерно стресирани, невротични и самосъжаляващи се същества.

Навремето дядо ви сигурно е имал такива моменти и си е казвал: „Абе днес наистина се чувствам като кравешко лайно. Но такъв е животът, какво да се прави. Я хващай лопатата и почвай да ринеш сено“.

Обаче какво става сега? Сега, ако само за пет минути се почувствате гадно, веднага ще ви засипят със снимки на 350 ужасно щастливи души, които живеят като скапани богове, и тогава няма начин да не си помислите, че нещо с вас не е наред.

И точно това ни вкарва в бедата. Чувстваме се зле поради това, че се чувстваме зле. Чувстваме се виновни поради това, че се чувстваме виновни. Гневим се за това, че изпитваме гняв. Притесняваме се за това, че изпитваме притеснение. Какво става с мен?

Ето защо да не ви пука е толкова важно. Ето защо това умение ще спаси света. А ще го спаси, като приемем, че светът е тотално прецакан и това е в реда на нещата, защото винаги е бил такъв и такъв ще си остане.

Когато не ви пука от това, че се чувствате зле, пресичате накъсо Омагьосания кръг на ада, казвайки си: „Да, чувствам се гадно, но на кого му пука“. И тогава изведнъж, сякаш наръсени с вълшебен прашец за непукизъм, спирате да се чувствате гадно.

Джордж Оруел казва, че да виждаш по-далеч от носа си изисква непрекъснати усилия. Е, избавлението от стреса и притесненията е точно под носа ни, обаче ние сме далеч по-заети да гледаме порно и реклами за фитнес уреди, които не вършат работа, и да се чудим защо не чукаме някоя жежка блондинка с убийствени плочки, за да забележим.

В интернет се шегуваме с „проблемите от неразвитите страни“, обаче всъщност сме станали жертва на собствения си успех. През последните трийсет години здравословните проблеми, свързани със стреса, тревожността и депресията, са стигнали до небесата, въпреки факта, че всеки има плазмен телевизор и може да пазарува онлайн. Проблемът ни вече не е материален, а екзистенциален, духовен. Разполагаме с толкова боклуци и толкова възможности, че вече дори не знаем за какво да ни пука и за какво – не.

Тъй като вече съществува неограничен брой неща, които можем да видим или опознаем, има също така и неограничен брой начини, чрез които да разберем, че не отговаряме на критериите, че не сме достатъчно добри и че нещата не са такива, каквито биха могли да бъдат. И това ни разяжда отвътре.

Защото ето какво не е наред със скапаната концепция „Как да стана щастлив“, която бе споделяна осем милиона пъти във Фейсбук през последните няколко години, ето какво никой не схваща за целия този боклук:

Желанието да натрупате повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи, приемането на негативното преживяване само по себе си е позитивно преживяване.

Това е нещо, което философът Алън Уотс нарича „Закон за обратното действие“ – идеята, че колкото повече се опитвате постоянно да се чувствате по-добре, толкова по-недоволни ставате, защото самото преследване на каквото и да е просто подсилва факта, че то поначало ви липсва. Колкото и отчаяно да искате да станете богати, толкова по-бедни и безполезни се чувствате, независимо от това колко пари всъщност изкарвате. Колкото и отчаяно да ви се иска да сте по-секси и по-желани, толкова по-грозни ви се струва, че сте, независимо от външността ви. Колкото и отчаяно да искате да сте щастливи и обичани, толкова по-самотни и изплашени се чувствате, независимо от хората около вас. Колкото повече искате да постигнете духовно просветление, толкова по-егоцентрични и дребнави ставате в опитите си.

Както казва известният философ екзистенциалист Албер Камю:

Никога няма да сте щастливи, ако продължавате да търсите какво е щастие. Никога няма да живеете, ако търсите какво е смисъл на живота.

Или казано по-просто:

Не се опитвайте.

Е, знам какво си казвате: „Марк, от всичко това ми настръхват косите, ама какво ще кажеш за камарото, за което спестявам? Какво ще кажеш за стройното телце, за което гладувам от толкова време? В края на краищата платил съм куп пари за този фитнес уред! Какво ще кажеш за онази голяма къща край езерото, за която мечтая от толкова време? Ако спре да ми пука за тези неща… е, ами тогава няма да постигна нищичко. Не бих искал да стане така, нали?“.

Много се радвам, че попитахте.

Да сте забелязали, че понякога дори и да не се интересувате от нещо, се справяте по-добре с него? Забелязали ли сте колко често онзи, който дава най-малко от себе си, накрая постига целта?

Защо става така?

Интересното в Закона за обратното действие е, че той е наречен така и за това си има причина – условието да не ви пука работи само на задна. Щом преследването на позитивното е негатив, то тогава преследването на негативното генерира позитивното.

Болката, която изпитвате във фитнеса, се превръща в здраве и енергия. Провалите в бизнеса в крайна сметка водят до по-добро разбиране за това какво е необходимо, за да се постигне успех. Способността да сте наясно със своите слабости парадоксално ви прави по-уверен и харизматичен за хората около вас. Болката, причинена от честната конфронтация, поражда най-голямото доверие и уважение в отношенията ви с околните. Страданието да се изправите срещу страховете и тревогите е онова, което ви позволява да наберете кураж и воля.

Сериозно, мога да продължа още в същия дух, но схващате идеята. Всичко ценностно в живота се печели, като преодолявате свързаното с него негативно преживяване. Всеки опит да се избегне негатива, да се отхвърли, да се заглуши води до точно обратното. Избягването на страданието е форма на страдание. Избягването на усилието е форма на усилие. Да отречеш провала е провал. Прикриването на нещо срамно е само по себе си срамно.

Болката е неотменимо вплетена в тъканта на живота и да се изтръгне е не само невъзможно, но и пагубно – при опит да се отскубне се разплита цялата тъкан. Да се опитвате да избегнете болката означава, че ви пука за нея, и то много. И обратното, ако успеете да направите така, че да не ви пука за болката, никой не може да ви спре.

През моя живот ми е пукало за много неща. Но също така не ми е пукало за много неща. И също като пътя, по който не поемам, именно нещата, за които не ми е пукало, имаха значение.

Вероятно имате някой познат, на когото в даден момент не му пука за нищо и постига изумителни неща. Вероятно и във вашия живот е имало моменти, когато не ви е пукало и сте се издигнали до главозамайващи висоти. Колкото до мен, напуснах работата си във финансовия сектор само шест седмици след като започнах, за да започна интернет бизнес. И това е доста славен пример по личната ми скала за непукизъм. Същото се отнася и до решението ми да продам повечето си притежания и да се преместя в Южна Америка. Дали ми е пукало? Друг път! Просто станах и го направих.

Именно тези моменти на непукизъм определят насоката в живота ни. Генерална промяна в кариерата, спонтанно решение да напуснеш колежа и да се присъединиш към рокбанда, решението да скъсаш най-сетне с тоя безделник, приятеля ви, когото твърде много пъти сте хващали да обува чорапогащите ви.

Да не ви пука означава да се вгледате в най-трудните и ужасни предизвикателства в живота и въпреки това да действате.

И докато умението да не ви пука изглежда на пръв поглед просто, в хладилника се оказва съвсем, съвсем друга бира. Дори не знам какво точно означава последното изречение, но не ми пука. Просто изразът с бирата ми се стори супер, затова нека си остане.

Повечето от нас се борят цял живот, защото им пука за много неща, които по-често не заслужават внимание. Пука ни например за грубия бензинaджия, който ни връща рестото в монети. Пука ни за това, че телевизионното предаване, което харесваме, спира да се излъчва. Пука ни, когато нашите колеги не си дадат труда да ни питат за страхотния ни уикенд.

През това време кредитните ни карти са превишили лимита, кучето ни мрази, синчето ни смърка метаамфетамини в тоалетната, а ние, видите ли, се дразним от монетите и прекратяването на „Всички обичат Реймънд“.

Вижте сега, ето как стоят нещата. Един ден ще умрете. Знам, че това е очевидно, но просто исках да ви го припомня, в случай че сте го забравили. Вие и всички, които познавате, ще умрат рано или късно. И в краткия период между тук и там имате ограничен брой неща, за които да ви пука. Всъщност много малко са. И ако на вас започне да ви пука безразборно за всичко и за всеки, какво да ви кажа – прецакани сте отвсякъде.

Има едно тънко изкуство да не ви пука. И макар че идеята може да ви прозвучи нелепо, а аз да ви заприличам на гадняр, искам да ви обясня как да се научите да се фокусирате и да подредите мислите си по един наистина ефективен начин – как да посочите и изберете кое е важно за вас и кое не – избор, базиран на много фино настроени лични ценности. Това обаче е невероятно трудно. За да се постигне, са необходими цял живот практика и дисциплина. И редовно ще се проваляте. Но това може би е най-стойностната борба в живота на човека. Това е дори може би единствената борба, която трябва да се води.

Защото, когато ви пука за твърде много неща – когато ви пука за всичко и за всеки, – ще смятате, че постоянно трябва да се чувствате приятно и доволно, че всичко се очаква да става така, както вие го искате. Това е болест. И тя ще ви изяде жив. На всяка трудност вие ще гледате като на някаква несправедливост, на всяко предизвикателство – като на провал, на всяко неудобство – като на лична обида, на всяко несъгласие – като на предателство. Ще бъдете затворени в собствения си дребнав, вътрешночерепен ад, ще изгаряте от недоволство и възмущение, ще се въртите нескончаемо в личния си Омагьосан кръг от ада и няма да стигате доникъде.

из „Тънкото изкуство да не ти пука“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Да ви пука за твърде много неща е лошо за доброто ви психическо състояние

Умението да пратиш всичко на майната му

Ти искаш това, което имаш и точно затова го имаш – ЛАРИ УИНГЕТ