.

„Трудностите, които срещаме днес, определят това, кои ще бъдем утре!“ – Леонардо Да Винчи

Умението да контролираме събитията от живота си, да планираме дори най-малките детайли от всекидневието и да правим избори с какво да се занимаваме, ни кара да се чувстваме сигурни и контролиращи собствената си съдба. Обаче не винаги се получава по план…

Световната здравна организация дава определение на състоянието ЗДРАВЕ по следния начин:

Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.

Ясно е, че новият вирус, който придоби пандемичен характер, няма да се отрази само върху физиологичното ни здраве, но и ще доведе до сериозно психични сътресения сред много хора.

Освен това, на всички вече ни е ясно, че ще доведе и до сериозни икономически сътресения, които ще се отразят пагубно на всички ни.

Какво можем да направим, за да предпазим себе си и близките си от заразата, надяваме се на всички вече стана достатъчно ясно, но какво да направим, за да запазим психиката си в този така труден момент?

Най-добрият начин да запазите психиката си здрава е да сте наясно какво точно се случва от психологическа гледна точка.

СТРАХЪТ, ПАНИКАТА, КРИЗАТА

Страхът е нормална емоционална реакция. Той дава сигнал за опасност и катализира физиологични процеси, които мобилизират организма за ответна реакция.

Невротичните състояния, в които болестните форми на страх са основен симптом, се наричат тревожни разстройства. В тази група влизат:

  • Паническото разстройство;
  • Натрапливи състояния;
  • Генерализираната тревожност;
  • Фобии.

Установено е, че около 20% от населението страда през живота си от поне един или повече епизоди на интензивна тревожност. В условията на пандемия, този процент очевидно драстично скача.

Паническите реакции на хора в кризисна ситуация са често опасни.

Хаосът и паниката, породени в бедствени ситуации са изключително опасни и неконтролируеми. Паниката е крайна форма на “страх, при която индивидите загубват адаптивните си възможности за адекватно поведение и реагират хаотично или със ступор”.

При възникването на такъв тип ситуация, хората смятат, че са в животозастрашаваща ситуация и могат да се спасят в точно този критичен момент, а не дори и малко по-късно, но има липса на предварително известни модели на поведение, които да гарантират положителен резултат.

Съществуват и различни етапи, характеризиращи паническата тълпа:

1. Предпаническо състояние с възбуждане на емоциите, а оттам – стесняване на съзнанието и пробуждане на въображението. Налице е дефицит от информация за размера на опасността, което води до преувеличения от всякакъв род, нагнетяващи допълнително обстановката.

2. Възбуждащо начало, при което паниката започва от един или няколко психически нестабилни или саботиращи индивиди и поради липсата на модел на поведение и крайната потребност от него, това води до приемане на първия предложен вариант.

3. Лавинообразно разпространение на паниката се получава чрез механизма на заразяването – обхваща цялата маса, поради ефекта на взаимното отражение и води до пълна деградация на множеството.

Като цяло страхът оказва разрушително, вредно въздействие върху дейността чрез ужаса и паниката, възникващи при силен дразнител.

Според изследвания в тази област се установява, че колкото по-уплашен е човек от дадена информация, толкова по-вероятно е той да вземе конкретни предпазни мерки.

Когато обаче информацията, която се поднася, е със заплашителен за сигурността и живота характер, е необходимо да има конкретни предписания за това какво да се прави.

В противен случай може да се стигне до паника, силна тревожност и неконструктивни действия.

Опасно е да се повтарят смътни предупреждения, които се оказват фалшива тревога, което може да доведе до състояние на отрицание, отегчение и ще престанат да обръщат внимание на предупрежденията.

Убедителни се оказват тези предупреждения и указания, които почиват върху надеждни доказателства и са представени от достоверен комуникатор като трябва да се каже ясно каква е заплахата и какви конкретни действия трябва да се предприемат, за да се избегне катастрофа.

Класическата дефиниция за КРИЗА е следната:

Нарушение на стабилното състояние на индивида, настъпващо, когато индивида установи че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия. Тези препятствия изглеждат непреодолими, поне за известно време, с помощта на обичайните методи за решаване на проблемите.

Механизмите за справяне на личността могат най-общо да се подразделят на:

Адаптивни – въвличане на социалното обкръжение, мобилизиране на близки и роднини, търсене на помощ от професионалисти;

Неадаптивни – оттегляне, изолация, депресия, злоупотреба с психоактивни вещества, различни прояви на регрес, вкл. позиция на силна зависимост от други, предизвикателно поведение или директна агресия, дезориентация и др.

Освен като опасно състояние, кризата се разглежда и като състояние, което води до повишаване на потенциала за справяне.

Много автори определят кризата като “катализатор на личностното и социално развитие, който руши старите навици, предизвиква нови реакции и става решаващ фактор за нови насоки на развитие”.

Промяната, която предизвиква, може да доведе по-нататък до засилване на индивидуалните адаптивни възможности и следователно като цяло да повиши нивото на психично здраве.

Нерядко единственият начин чрез който може да се внесе здравословна промяна в една система е чрез провокиране на криза. Така можем да концептуализираме спонтанно възникващите кризи като естествен механизъм за осигуряване на развитие.

В западната философска мисъл дуалистичната природа на кризата се коментира от Ницше. На него принадлежи фразата:

Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен.

Така както всяка криза носи със себе си опасност от разрушаване на организма или преминаване на по-ниско ниво на функциониране на системата, така всяка криза носи със себе си и потенциал за израстване и развитие.

Най-доброто, което можете да направите в тази ситуация се нарича „инициативно поведение“, което е адекватно и е налице адаптивна реакция, насочена към личната отговорност, а също и ориентиране към действия за помощ на пострадалите. 

Страхът прави хората непредсказуеми. Ужасът пред неизвестното е много по-силен, отколкото преди всеки страх, чийто произход разбирате.

Но запомнете: Всички чудовища обичат да плашат хората, но веднага щом ги погледнете смело в очите, те веднага се обръщат и бягат.

Не превръщайте трагедията в пълен ужас! Бъдете човек, на когото може да се разчита в този така труден момент!