Едно момче целунало момиче в детската градина
преди дори Й (икратко) да се научи как да срича
на детския незаменим език да покаже милувката си
без да знае, на вечна любов я той обрича

Днес години по-късно тя своя мъж го нарича
и пред него само не отрича,
в най-крехките чупливи парченца на душата й
той поканен е с прозорливите си очи да наднича
Да бди, да я гали и обича..

Че неговата душа на дете
за нейната е хваната с двете си мъжки, силни ръце,
с които скоро заедно ще отгледат своето цвете
плод на полета им през вечността
от вярата, надеждата и страстта

Вселената тяхното чадо ще приветства
носещо свободата на косите им, телата им, очите им
волята на момчето за неподозираната промяна на света
за която бъдещата му жена от малка е знаела, че точно тя
зад гърба му плътно ще стои и с усмивка ще посреща изгрева
и с нежността зад щита му опазена, към светлината ще го подтиква тя

Той е силата, а тя слабостта
Той е разума, а тя емоцията
Той е загубен, тя го намира,
после тя се губи, а той я преоткрива
сменят ролите и с любов наведнъж предозират

И така читателю, в случай, че не разбираш,
тез двамата ни самотата, ни пъкъла, ни смъртта ги разделя!
Любов, кво да правиш, сърцата ни раздира, после от прах пак във вечността ги събира!

Вижте още: Някога и тя е имала доверие на някой – МАРТИН СТРАТИЕВ

Без малко да убия жаба – КАМЕЛИЯ КОНДОВА

Живях в рая и не ме е страх от ада – ИЛИЯН ТРОЯНСКИ