.
КОГАТО ДОБРОТА ЧОВЕКЪТ РАЗПРЪСВА,
В БОЖИЕТО ЦАРСТВО ДУХЪТ МУ ВЪЗКРЪСВА!
Във времена на римско мракобесие,
на подтисничество, гнет и тирания,
на Земята щедрото Небе поднесе
тъй желания от людете Месия.
Бащината воля Божи син изпълни!
Остана верен Той на Татковия зов!
С дела и със слово сърцата да пълни
със смирение, състрадание, любов!
Пратеник на Бога, лекар и учител!
С послушанието дари ни красота!
Принцът небесен, духовният спасител,
проповядващ мир, човечност и доброта!
Животът Негов е пример и пътека,
че колкото е по-тежък Пътя, Кръста,
вярата в Бог, добротата на човека
е това, което винаги възкръсва!
Каква Божествена и най-светла роля!
Да научиш хората да се обичат!
Сърца да имат за Божията воля!
Един на друг и на Бога да се вричат!
И смъртта тогава никак не е страшна,
а напротив, идва тя като награда!
Добрата и светла душа е безстрашна!
Тя в царство небесно до Господа сяда!
СЪДБАТА ОТ ИЗБОРА ЗАВИСИ
Мечтите ни стават на пух и прах,
когато вървим по пътя със страх.
Налице е смъртта на душата
ако е празна сърцевината.
Недостойна, безчестна лъжата
ни тика към ръба на скалата.
С дребнавата злоба и завистта
стремглаво се хвърляме в пропастта.
Най-възвишена духовна тръпка
е прошката – велика постъпка.
Човек се въздига и полита
с усмивка – най-сигурна защита.
От опасност през деня и нощта
ни пази вяра – на Бога мощта.
Съдбата от избора зависи.
А какъв ще е той? Помисли си.
ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА! И ТЯ Е НАЙ-ВАЖНА!
Запомни това, което ще ти кажа:
Любовта е вечна! И тя е най-важна!
И дори, когато телом аз отсъствам,
с дух и светлина край тебе ще присъствам.
Днес ще бъда вятър, утре пеперуда.
Истина ти казвам. Туй не е заблуда.
Тъй нежно ще развея твоята коса.
Ще бъда изумруда в утринна роса.
Ще кацна върху теб за миг и после пак,
ще светна кат светулка сред вечерен мрак.
Чуваш ли гласа на птицата, която
пее с чуден зов по изгрев като злато?
Тя за тебе пее, иска да ти каже:
Любовта е вечна! И тя е най-важна!
Гледаш ли добре във всичко ще ме зърнеш!
В любовта море ти трябва да се гмурнеш!
Вълните ще те къпят! Аз ще бъда пак!
Виж рибките край теб и оня смешен рак!
Когато ти настръхнеш вятърът ще спре!
С усмивка ще въздъхнеш! Слънцето пече!
Погледни небето! Пак ще ти го кажа:
Любовта е вечна! И тя е най-важна!
Дори и в този стих, с когото просълзих,
ще диша любовта, която аз открих!
ЗА ВСЕКИ ОТ НАС НАЙ-ВАЖНИЯ ТЕСТ
Е ДА ЖИВЕЕ ЧОВЕШКИ И С ЧЕСТ
И тук да бъдем като ангели
повелява ни с любов небето,
от звездите на Земята паднали,
не ума да води, а сърцето.
Пътят за обратно е кристално чист,
истината свята е в любовта,
човешката душа е звезден лист,
откъснато сърце от вечността.
Във вихъра на вятъра космичен,
епоха след епоха, век след век,
поставя ти Вселената Отличен,
ако живял си тук като човек.
ЩАСТИЕТО ВСЪЩНОСТ Е В САМИТЕ НАС
С дребнавите ни сметки и подбуди,
в алчността потънали на тленността,
изперкваме, превръщаме се в луди,
злобата разяжда ни и завистта.
В този кръговрат убийствен се въртим,
страдание и болка ни залива,
неспособни сме за миг да си простим.
Е, как душата ни да е щастлива?
Трябва просветление! Съзнание!
Сърцето не умее да умува.
Любов, човечност и състрадание
към всеки в този свят! Това си струва!
Враг или приятел, близък, непознат,
към всеки важно е да си човечен.
В миналия, днешния и бъдещ свят
врагът е близък приятел далечен.
Всеки човек е духовен учител
и с него срещата не е случайна,
животът за човека е спасител,
изпълнен ли е с обич всеотдайна.
С любов, човечност и уважение
ще блести душата ни като елмаз.
Спасението е в просветление,
че всъщност щастието е вътре в нас.
КОГАТО ХОРАТА ОБИЧАШ!
Кога животът има смисъл?
Когато води те в делата
онази чиста, свята мисъл:
За другите да са благата!
Тогава всичко се нарежда.
Добрият Бог ти се усмихва.
С любов, когато ти поглеждаш,
Вселената ти връща с лихва.
Когато хората обичаш!
Към твоя дух човеколюбив
Доброто с всички сили тича.
И те прави истински щастлив!
Калин Божидаров Коцев е роден на 20 февруари 1976г. в град Враца. Завършва спортно училище с профил футбол в родния си град. Висше образование завършва във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, специалност “Български език и история”. Работи в Перно Рикар България.
Щастлив съпруг и горд баща на трима синове. Син е на покойния вече поет и писател Божидар Коцев. Автор е на поетичната книжка “ПО ИЗГРЕВ”, на историческата поема ”БЪЛГАРИАДА”, на редица стихове. Съставител е на обемния поетичен том на своя баща Божидар Коцев – “ВЪРХОВНО Е ДА СЕ ЖИВЕЕ”.