Лауля означава слабост на сърцето или слабост в обещанията, които сме дали спрямо целта на живота си.

Занимаваме се с всичко, което дойде на пътя ни. Всичко ни привлича.

Заети сме с жалки дреболии, отвличащи вниманието ни и отбягваме истинските въпроси в живота. Ангажираме се с несъществени неща.

Има стотици неща и ако всяко от тях привлича вниманието ни – това е лауля.

Нека се избавим от подобна природа. Край няма въвличането на сетивата.

Всички сетива са усърдно заети. Имаме хиляди занимания и повечето от тях нямат нищо общо с истинските потребности на душата.

Онзи, който не знае къде е истинският му дом, пътува в чужди земи и задоволява любопитството си, работейки безспир. Така е в този свят.

Онези, които са невежи по отношение на собствения си истински интерес, имат хиляди ангажименти. Те са вечно заети, но напусто.

Дотолкова сме заети с подобни измамни задължения, че нямаме и миг спокойствие да се огледаме и да видим приближаването на собствената си смърт. Гледаме, но не виждаме. Толкова е очевидно.

Виждам, че всички потъват в пастта на смъртта, но въпреки това не мога да прозра, не се и опитвам да прозра. В такова абсурдно положение се намираме.

Смъртна опасност е надвиснала над мен, а аз дремя нехайно. Нима може да има нещо по-странно от това?

Единствено изричното ни внимание е необходимо, за да намерим решение. И едничък миг е достатъчен.

Толкова дървета, хълмове и планини живеят години и векове наред – и каква полза?

Не е въпрос на дълголетие, нито на време.

Онова, което е необходимо, е да насоча вниманието си към собствената си душа – кой съм аз?

Шридхара Махарадж

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Сърцето ми гори като огън, но очите ми са студени като изстинала пепел – СОЙЕН ШАКУ

Седемте долини по пътя на човека – Карта на суфиите

Есенцията на любовната нежност е да си способен да предложиш щастие – ТИК НЯТ ХАН