.

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна.

Семейството й обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ – руски песни.

Когато Лили е 7-8-годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари, за да ѝ купят акордеон. Тъй като обаче няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-и клас тя проявява интерес да се научи да свири на пиано.

Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца.

През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича Варна) за медицинска сестра – престижна за времето си професия.

След завършване разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, но с ходатайството на баща си около 1959 г. младата медицинска сестра започва работа в болницата в гр. Кубрат.

В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р Иван Кирчев става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти.

Останалото е история…

Аз съм просто един единак, който разказва за глутницата…

Простотията и невежеството са неизлечими.

Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А музиката не може да събере прах.

Аз никога не стоя с ръждясала корона на главата. Аз искам короната винаги да е лъскава. И тази корона винаги трябва да се почиства и да се лъска – тя трябва да блести. На мен ръждясалата корона нищо не ми носи. Затова всичките ми награди седят в един сандък вкъщи, никога не се изваждат. Защото, ако ги наредя на сцената и не мога да си изпея песните, какво става – нищо. Коя съм вече аз – г-н Никой.

Няма от какво да се страхувам. Ванга ми е казала, че ще пея, докато съм жива. За ужас на някои хора.

Нямам нужда от реклама. Вестниците се интересуват от мен, а не аз от тях.

Аз знам какво искам. И го искам вчера!!!

Пускат само старите ми песни, за да покажат, че Лили Иванова не е мръднала, но аз съм мръднала и то не малко.

При мен нещата не са, както в поговoрката “Гладна мечка хоро не играе”, защото аз цял ден не съм яла. Не играела, ама играе.

Не стоя гладна, просто си подбирам неща, от които да не пълнея. За да имам сила на сцената, аз трябва да бъда слаба. Всеки ден се тегля вкъщи. Със 100 или 200 грама, ако съм отгоре, това за мен е пагубно, ставам ленива и мързелива. Аз дишам с диафрагма, тя трябва да е празна и гладна. Единственото, което си позволявам, е сладкото, защото то ми дава енергия. Преди пеене ям много шоколад, мед. Не пия, никога не съм пушила. Дори на празник вдигам чаша вино за наздраве, но не отпивам от нея. Нямам нужда от алкохол, за да боря стреса, имам убийствен характер, някои хора могат само да ми завиждат!

Чалгата на мен никога не ми е пречила. Имаше едно време, когато беше на мода, днес не бих казала, че е толкова актуална… Тя ще отиде на мястото, откъдето е дошла. В кръчмите. Тя оттам дойде. Но има едно нещо, което ме дразни, което смятам за унизително за българина. Чалга, кючек, всеки може да си пее, каквото си иска. Обаче създай своя песен, българска. Защото като отидеш в Сърбия, не можеш да чуеш българска песен, като отидеш в Турция – няма български песни. А ние, дупедавците, влизаме на заден ход, без вазелин – наведени. Пеем техни песни и не се срамуваме.

Никога в живота си не лъжа! Аз съм винаги във форма. Моята форма се поддържа от моите почитатели, моята публика. Това ме радва и стимулира.

Поуката не е напред, тя е назад – от твоите грешки. Аз обичам да се уча и да ме учат. Не смятам, че съм най-великата в света. Аз съм правила много грешки и не съм застрахована да правя и за вбъдеще. Но много се старая да не правя грешки.

Най-силното нещо, което ме ръководи, е чувството. Не всеки се ражда с него.

Веднага след концерт се прибирам. Мълча, и мълча до началото на репетицията за следващия. Пълно мълчание. Някой път от емоция не мога да заспя, но като заспя трябва поне 10 часа нон-стоп да спя. Никога следобед не спя, това е пагубно за гласчето.

Тайната на успеха е много труд.

Правя нови песни, защото смятам, че всеки човек трябва така да живее и работи, че да остави нещо след себе си. Аз не мога да оставя след себе си нищо освен моето творчество. Нямам нужда от равносметки. Вчера вече е минало, мен не ме топли вчерашното нещо, защото бъдещето е утре. Човек трябва да се връща с едно краченце назад, за да знае така ли трябва да продължи или да го направи по друг начин.

Бог е любов. И тази любов идва от Публиката. Това е моят избор, животът ми и няма място за компромиси. Аз съм Лили Иванова. Това е.

Опитвам се да съм толерантна и да приемам хората такива, каквито са. В крайна сметка в природата винаги има баланс и нещата рано или късно си идват на местата. Не съм аз човекът, който може да си позволи да съди някого за каквото и да било.

Ненавиждам лицемерието. Винаги го откривам. Човек докато е жив, се учи. Но благодаря на интуицията си, която рядко ме подвежда.

Всяко ново ме зарежда. Във всяка нота, всяка дума и послание на песните ми има по нещо от мен. Не бих изпяла песен, която не усещам и не мога да пресъздам.

В хората най-много ме дразни и притеснява нечистоплътността, мръсотията и лъжите. Аз искам да бъда певица на българска музика. Искам да представям българската култура. Не мога да кажа, че съм роден победител. Радвам се, че имам мярка и седя здраво стъпила на земята.

Винаги съм била критична към себе си. Хора са се опитвали да се качат на раменете ми и да станат по-високи от мен. Някои хора нямат свой собствен живот и се опитват да ми бъркат в душата с мръсна пръчка. Това си е техен проблем. Те нямат свой собствен характер и се опитват да живеят на мой гръб.

Абе, на всеки мой рожден ден ми приписват по някоя петилетка отгоре. Както е тръгнало, скоро ще премина стоте.

Имам убийствени планове за след края на света.

Наслушала съм се на ласкателства. Оказва се, че съм ужасен характер, защото не търпя фалш. За мен явно професията ми се оказва по-важна от любовта. Най-важните хора за мен са моите родители и моята учителка от детските години. От тях получих най-ценните съвети – да не лъжа, да не крада, да не бъда алчна. Трябва да се спре да се спекулира с името България. Трябва да се направи нещо за България и за българския народ. Той да заживее по-добре. Ясно е, че живеем в България и искам политиците наистина да направят нещо за народа ми. Не искам да уча никого на нищо. Всичко се получава с работа. Нека хората, които останат след мен, да ме оценят. Те ще преценят каква съм била. Аз може да се мисля за велика, но това не носи на никого нищо, най-малко на мен.