МЕЧТИ

Само глупците мечтаят за власт
и не знаят
за злините, които носи.

Превърнали в рай
собственият си ад
не задават много въпроси.

Умният АЗ
се давя в алкохол,
подпухнала плът нося.

Приличен живот
с малко суета пожелах,
а може би прося!?!

В лудостта не ме познахте
крещях, скачах, хулех всички…
с истината ви замерях не с кал
и ви запазих маските чисти.

Вървете с вдигната глава
тъпи смешки, фалшиви усмивки.

Глупакът готов е на всичко да блесне
и никога няма да се замисли.

НЕКА ВЛЕЗЕ

Това е шума от дъжда
падащ с нощта
тропащ по перваза.

Като неканен гост,
който чакаш цял живот
да седне при теб
на дивана.

На стар приятел да разкажеш
за радост и тъга
какво душата вечер мъчи,
как студена е нощта.

С две думи да те стопли
и като на шега
да срещнеш утрото
с цветната дъга.

Така почуква на всяка стряха
студен и мокър без вина
той иска да се стопли без покана
пусни го
нека влезе
той винаги си е у дома.

УБИЕЦ НА ТАЛАНТ

За мъртвите само добро
за живите все тая.

Мъртвият няма да отвърне
упрекнат във зло,
а живият може да се покае.

Със завист сърцето си храни
в алчност къпе душата
и гордо пред всички застава
гневен чака отплата.

Лакомо смила таланта
на твореца, който се бори
в леност да го отпрати
похотливо да го пребори.

За мъртвите само добро
за живите все тая.

УТРЕ…

Намери ли тяло което да обитаваш
откри себе си в празното нищо
потърси ли цвят който да изпълниш
избърса в огледалото лицето хищно.

Погледна ли в кутията без спомени мили
отгледа цвете което не мирише
вдигна ли камъка, под който се криеш
обърна страницата на която нищо не пише.

Тръгна ли за където искаш да стигнеш
обу обувките който ти стискат
Прощавай и Сбогом на някой каза ли
или тръгваш леко подтиснат?

Прокле ли Съдбата която те захвърли
Късмета който те забрави
Неволята която толкова вика
Самотата която не те остави…

а, греховете за който не ти простиха?!

Опита ли да бъдеш някой
с който може да се спори
две приказки на кръст да кажеш
за Бог и святост да поговорим?

Лягай, утре тръгваме рано!

Красимир Георгиев е поет и фотограф, базиран във Велико Търново. Възприема себе си като търпелив, разсеян, творящ, забавен и елегантен, като вампир…