Уаби-саби е същината на японската естетика. Красотата на всичко несъвършено, неперманентно и непълно. Красотата на всичко скромно и непретенциозно. Красотата на всичко неконвенционално. В книгата си ,,Уаби-саби за артисти, дизайнери, поети и философи“, американския писател и естет Ленард Корен ни въвежда в принципите на уаби-саби. Макар да е обучен архитект, той никога не построява сграда, защото намира всички големи, перманентни обекти за твърде дразнещи и несъвместими с философията си.

Истината извира от наблюденията на природата

Японците не се доверявали особено на природата, но се учели от нея. Три от най-ясно изразените уроци научени от хилядолетия контакт с нея (и пречупени през призмата на Даоизма) са вплетени в мъдростта на уаби-саби.

1. Всичко е преходно. Склонността към изчезване е постоянна и универсална. Дори нещата, които имат всички признаци за същина – всичко твърдо, инертно, масивно, не притежават нищо повече от илюзия за перманентност. Можем да си затворим очите, ловко да забравяме, игнорираме и да се преструваме, че това не е така, но на края всичко се превръща в нищо. Всичко се износва. Планетите и звездите, и дори нематериални неща като репутацията, родовото наследство, историческата памет, научните теореми, математичните доказателства, великото изкуство и литературата (дори в дигитален формат) – всичко някога ще изчезне в забрава и нищета.

2. Всичко е несъвършено. Всичко съществуващо има недостатъци. Вглеждайки се от близо, виждаме несъвършенствата. Когато е сложено под микроскоп, острието на бръснарското ножче разкрива своите микроскопични ями, поръбвания и отклонения. Всеки занаятчия познава лимитите на съвършенството. А когато нещата започват да се разпадат и да се доближават до първичния си вид, те стават още по-малко съвършени, още по-неправилни.

3. Всичко е непълно. Всичко, включително и самата вселена, е в непрестанно, вечно състояние на изграждане и разпадане. Често на случаен принцип приписваме на дадени моменти, дадени точки по пътя, етикетите ,,завършено“ или ,,цяло“. Но кога съдбата се оползотворява? Растението завършено ли е, когато разцъфти? Когато е още семе? Когато семето покълне? Когато всичко се превърне в тор? Идеята за завършеност няма място в уаби-саби.

„Величието“ съществува в незначителните и пренебрежими детайли. Уаби-саби е пълната противоположност на западната представа за великата красота като нещо монументално, забележително и издръжливо. В природата, Уаби-саби не е в моментите на разцвет и пищност, а в моментите на начало и изчезване.

Уаби-саби не е в разкошните цветя, величествените дървета и въздействащите пейзажи. Уаби-саби е дребното и скрито, плахото и ефимерното: всичко недоловимо и мимолетно, невидимо за простите очи.

Също като хомеопатичната медицина, същината на уаби-саби е в малката дозировка. С намаляването на дозата, ефектът става по-силен, по-явен. Колкото повече нещо се приближава към изчезване, толкова по прелестно и затрогващо става то. Следователно, за да изпиташ уаби-саби, трябва да намалиш скоростта, да си търпелив и да се вглеждаш много внимателно.

Красивото може да се създаде от грозното. В уаби-саби не винаги можеш да различиш красивото от не-красивото или от грозното. От една страна, красотата на уаби-саби е състоянието на примирие с това, което намираш за грозно.

Според уаби-саби, красотата е динамично събитие, което се случва при контакта между теб и нещо друго. Красотата може да се породи случайно във всеки един момент, при подходящи условия, контекст или перспектива. Следователно, красотата е състояние на изменено съзнание, невероятен момент на поезия и изящество.

автор: Елена Чергиланова

Вижте още: Да можеш да се отдадеш изцяло е най-великият лукс, който ни позволява живота – ХЕНРИ МИЛЪР

Добре дошли в Града на Изгнанието

Психеделичните и експериментални картини на ХИРОКО ШИНА