.
Бързият и неудържим напредък на технологиите през последните десетилетия донесе със себе си не само очевидни ползи, но и още по-очевидни вреди. И сякаш вместо да се справим с проблемите, породени от него, ние побързахме да търсим спасение в нещо далечно и романтично – в природата.
Така се роди новата мантра: „Природосъобразен начин на живот“, „Връщане към природата“. Поредният модерен лозунг, който се повтаря до изнемога. Някога изразът „Ти да не си хванат от гората“ описваше човек без култура и възпитание. Днес обаче изглежда всички се държат именно като „хванати от гората“. И не само това – гордеят се с това.
Да, технологиите ни откъснаха от естествения свят, но хората сякаш забравят нещо основополагащо: ние самите сме част от природата. Технологичният прогрес, колкото и да ни плаши, е плод на човешката дейност – а не нещо противоестествено. Затова и отговорът на този прогрес не е да се отречем от него, а да го балансираме с нещо, което също е дълбоко човешко – Културата.
Не можем да се откъснем от природата, защото тя е в основата на нашето съществуване. Но можем, и често го правим, да се откъснем от културата – от натрупаното знание, изкуството, мисленето и разсъжденията, които изграждат човешката същност.
И точно това откъсване се случва сега. Все повече хора вярват, че не е нужно да учим и развиваме способността си да мислим. Технологиите ни предоставят цялата информация на света, така че защо да си правим труда? Всичко, което трябва да знаем, е как да я търсим.
Резултатът? Днешните деца, а често и възрастните, живеят без дори елементарна обща култура. Способността им да разсъждават е застинала някъде във възрастта на петгодишното дете – любопитни, но неумеещи да свържат точките.
Не ги учим да мислят, нито да разбират. Просто им казваме: „Информацията е там. Потърси я, когато ти потрябва.“ Но разсъжденията? Критичното мислене? Разбирането, че знанието не е просто факт, а инструмент? Те остават на заден план.
И така новият „човешки вид“ ще бъде онзи, който знае как да намери информацията в технологичните си устройства, но няма да знае какво да прави с нея. И след това ще се върне към природата – не за да черпи от нея вдъхновение, а просто да си почине.
А мисленето? То ще остане излишно.
Картината, която се очертава, е обезпокоителна. Но вместо да избягаме от тази реалност, можем да изберем друго. Следващия път, когато усетя, че твърде дълго взирам поглед в екрана на телефона или лаптопа, няма да се запътя към гората. Ще отворя книга. Ще си припомня културата. Защото два часа на ден сред природата няма да решат проблемите ни. Но две страници с мисли на велик ум може би ще ни насочат към отговорите.
Ако можехме да разсъждаваме, щяхме да намерим начин да използваме технологиите така, че те да работят за нас, а не срещу нас.
Само ако можехме…
Катерина Петрова