Вокалистът и основател на британската рок-група Motörhead Йън Фрейзър „Леми“ Килмистър почина на 70 години, след като изгуби най-важната битка – тази с рака.

Музикантът почина в дома си, играейки на любимата си видеоигра.

Това се случи на 28 декември 2015 г., два дни след като научава за тежката диагноза.

Смъртта му отприщи вълна от световна тъга.

Въпреки че Леми не беше „добро момче“, той бе категоричен вдъхновител на много рок групи от различни поколения, на стотици изпълнители и милиони фенове по целия свят. 

Леми Килмистър е роден на Бъдни вечер, 24 декември 1945 година в Бърслем, централна Англия.

Баща му е военен свещеник към кралските военновъздушни сили. Родителите му се разделят, когато Леми е само на три месеца.

Любовта му към музиката се ражда, когато 16-годишното момче гледа изпълнение на Beatles в Крейвън Клъб.

Вследствие той започва да свири на китара успоредно със звуците от първият им албум, изучавайки подробно акордите.

Освен музиката им, му допада и саркастичното отношение на групата и по-специално това на Джон Ленън.

За него Ники Сикс от  Motley Crue  разказва:

Когато дойде да живее в Ел Ей, на всички ни беше интересно как ще се адаптира. Защото това е особено място… Както и очаквахме – наложи се Ел Ей да се нагажда спрямо Леми.

Изтънчен интелектуалец в ботуши и широкопола шапка, захапал цигара „Марлборо“ и държащ бутилка „Джак“, Леми има необятна обща култура, колекционира предмети от Втората световна война, а понякога дори „хваща“ в издънка историците на Би Би Си в някой документален филм.

Леми е признат за един от най-добрите британски текстописци, но създава музика и лирика освен за Motörhead и за звезди като Ози Озбърн, Ramones

Бандата му Motörhead е най-тачената от всички големи в рокенрола и за 22 албума никога не изневериха на стила си, не издадоха кофти запис.

Секс, смърт, война и справедливост. Благодарение на тях, материал за песни има!

Рокендролът сам по себе си е отлична мотивация. Това е много хубав стил на живот: пътешестваш и навсякъде ти се възхищават. Весела работа, не е ли така?!

Главното в живота е чувството за хумор. Ако го изгубите, сте пътници.

В рая няма бира, затова ние я пием на тази грешна земя.

Питали са ме, страдам ли от махмурлук. За да имам махмурлук, трябва да спра да пия. Така че този проблем просто не възниква.

Домът е в главата. Всичко друго е географска величина.

Тъжно е, че хората вече не четат. Книгата развива въображението, а в киното ползваме чуждото.

Докторите ми забраниха страшно много неща. Аз пък реших да си умра от нещата, които обичам.

Не страдам от своето безумие. Напротив, аз му се наслаждавам всяка минута!

Добър приятел е този, който ще ти помогне, дори и да си убил човек.

Не разбирам хората, които си мислят, че като игнорираш нещо, то изчезва от само себе си. Нищо подобно – ако давате вид, че то не съществува, то ще набере сила. Европа дълго време е игнорирала Хитлер. В резултат той е изрязал четвърт свят.

Майната им на Бог, Сатаната или Църквата! Аз не искам друг да носи отговорност за действията и грешките ми. 

Няма жена, след която на мъжа не му се иска да погледне друга.

И какъв му е кефът от семейния живот, та той убива взаимното уважение. Какво удоволствие можеш да получиш от гледката на гащите ѝ върху радиатора.

Всъщност така и не открих жената на живота си. Няколко години по-късно помислих, че съм я намерил, но тя взе, че умря. Тази, която умре, винаги ще е „Жената“, защото си е отишла преди да се издъни.