–
Удивлявам се колко много истинска любов се губи, защото очакваме съвършената любов, която не съществува.
Толкова много хора са се вкопчили в очакването за любовна връзка в постоянен екстаз и се отвръщат от автентични и красиви възможности, които си излизат през вратата.
На този етап от човешкото развитие, с толкова много неразрешен багаж, все още тежащ на пътя, всичко, което повечето от нас можем да направим, е да открием удовлетворение в собствената си кожа, момент за момент.
Това да си сам е огромно постижение.
Да очакваме, че ще смесим своите си проблеми с тези на друг човек и ще открием вечно блаженство най-малкото не е реалистично.
Случва се, но не може да очакваш, че ще се случи.
И ако е на път да се случи, то най-вероятно ще стане отдолу нагоре, в онези така истински моменти на споделяне, които избликват от сърцето на ежедневието, когато най-малко го чакаш.
Лесно е да „обичаш“ в небесно-романтичната фаза, но да обичаш насред приземяващите човешки модели – това вече е нещо.
Може би е най-добре изобщо да спреш да очакваш любовта, така че когато тя дойде, да можем наистина да я оценим и да я оставим да се приземи.
Тогава тя има шанса да разцъфне в нещо реално, нещо, което може да се поддържа, нещо нежно и истинско – еко-гора от божествени възможности…
