АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?

ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.

АЛИСА: Но нали надеждата умира последна…

ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини?

Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна.

Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега.

Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.

АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?

ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било… Към себе си например…

Най-лошият махмурлук е този на душата.

Смесваш различни чувства в големи дози и накрая повръщаш апатия. 

„Алиса в страната на чудесата“, Луис Карол

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: Безумието и Магьосничеството са Много Сходни

Седем пъти презирах душата си – ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Изход няма само от ковчега, така че не хленчете – ДЖОНИ ДЕП