В малък еротичен киносалон задъхващи се пенсионери
съзерцаваха, без да вярват на очите си,
заснетото лудуване на две похотливи двойки;
нямаше там никаква история.

Ето това е, казвах си, на любовта лицето,
истинското й лице.
Някои хора са привлекателни – те винаги привличат,
а другите все някак оцеляват.

Няма съдба, няма вярност,
а само някакви си тела, които се привличат.
Не изпитват те милост, камо ли привързаност,
хората си играят и се измъчват.

Някои са привлекателни, следователно и силно обичани;
оргазмът на тях ще им се случва.
Но толкова други са вече отвратени – те нямат какво да крият,
дори и собствените си еротични фантазии.

Само самота наоколо, която е влошена
от жизнерадостта безсрамна на жените;
само в едно си сигурен – „това не е за мен“,
това е една малка непонятна драма.

Те пообезнадеждени ще умрат – това е сигурно,
и без лирически илюзии;
те до дупка ще практикуват изкуството да се презират,
всичко ще стане механично.

Обръщам се към всички, които никога не са били обичани,
които никога не съумяваха да се харесват;
обръщам се към отсъстващите от свободния секс,
от обикновеното удоволствие.

Не бойте се, приятели, нищожна е загубата Ви:
никъде любовта не съществува.
Това просто е една игра жестока – игра за специалисти,
чиито жертви сте Вие.

превод: Атанас Попов

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Индивидуализмът е този, който дава живот на свободата – МИШЕЛ УЕЛБЕК

Жените на богатите са хубави, жените на бедните са грозни – ЛУИ-ФЕРДИНАН СЕЛИН

Любовна поема oт 2018-та година