.

Тони остави книгата и разтърка очи. Преди час се беше изкъпал и оттогава не беше помръдвал от дивана. Изправи се, приближи се до прозореца и внимателно отмести пердето. Поизчака няколко секунди и излезе от хола. Отиде в трапезарията, която се намираше от другата страна на блока, и погледна през терасата, като повдигна леко единия лист от вертикалната щора. Паркираните коли не бяха помръдвали от два дена, а улиците пустееха. Тръгна обратно към всекидневната. Прекосявайки коридора, вратата на банята се отвори и той застана лице в лице с Ема.

– Шпионираш ли ме? – попита го с усмивка тя.

– Отвикнал съм – почеса се по обръсната глава, без да го сърби.

Тя го хвана за левия ревер на разкопчаната му риза и се доближи на сантиметри от лицето му.

– Отдавна не съм виждал тоя пламък в очите ти.

– Ти луда ли си? – засмя се той.

– Не, нямам това предвид.

– А какво?

– Налей вино и за двамата и ще ти кажа.

Тони се обърна след нея и остана така, докато Ема затвори вратата на спалнята. Зачуди се за момент, а после се усмихна, сякаш се сети какво имаше предвид. Странното беше, че тая сутрин се събуди със същата мисъл. А дали беше странно?

Той влезе в кухнята, издърпа шкафа с бутилките алкохол и взе любимото им червено вино. Извади тирбушона и се усмихна почти на глас, докато го завиваше в корка. Оня ден, когато хората се презапасяваха с тоалетна хартия и хранителни продукти, ама най-вече с тоалетна хартия, те двамата си взеха шест бутилки от тази марка. Така се изкискаха, докато ги слагаха в количката, че събудиха любопитството на две възрастни жени близо до тях.

Наля от червения еликсир в двете стилни чаши и ги постави на масата в трапезарията. Загледа се в тъмнокафявия ѝ цвят от орех. Цветът на виното почти се сливаше с този на естествената повърхност, а стъклото сякаш го нямаше. Беше ѝ обърнал внимание един-единствен път, когато я забелязаха в магазина. Търсеха нещо тежко. Нещо, в което да потънем, спомни си какво беше казала Ема тогава.

Вратата се отвори и когато той отмести очи, уж да се разсее, отново се отнесе нанякъде. Черната ѝ права коса се спускаше на две, опирайки се нежно до раменете ѝ. Лилавата сатенена нощница прилягаше на тялото ѝ така, сякаш имаше нещо променено в жената отсреща. Тя пристъпи безшумно по дъбовия ламинат с босите си крака. Това и друг път щеше да го забележи, но не и педикюрът й с цвета на любимото им вино.

– Не ме ли познаваш? – усмихна се отново тя. Някак двусмислено. С по-премерена радост и с повече тайнственост.

– Ами… – Тони бързо усети, че се размеква и смени тона си. – Е, човек опознава другия цял живот.

Тя се настани на стола и нежно хвана дръжката на чашата с пръстите на двете си ръце.

– Айде, Сократ пак проговори.

– Да бе, забравих, че ти метафорично ме наричаш така.

– Като вземеш много да философстваш, да. Айде наздраве.

Те вдигнаха  чашите и ги допряха леко. Отпиха и ги поставиха обратно на масата.

Тони я загледа. Забеляза, че си беше сложила само тънък слой от кокосовия крем за лице, за да омекоти кожата ѝ след къпане. Отдавна не я беше гледал така. По-точно – не толкова често.

– Знаеш ли, че ей тук – тя посочи горната си лява устна – си оставил едно малко косъмче.

– А, случва се. Ти па как го видя?

Тони опъна горната устна и прокара пръст да го усети.

– Няма да го махам. Дразни ли те?

– Не, просто го забелязах. А ти какво видя в мен?

За момент помисли да каже за тъмночервения педикюр.

– Над лявата вежда не си размазала добре кокосовия крем.

Ема се разсмя и отново вдигна чашата. Отпиха следващата глътка, но и за двамата беше по-дълга.

– Искаш ли да го втриеш по-добре?

– Не, това ще бъде чарът ти на вечерта.

– Добре, сократецо, вярвам ти.

– Защо не ходиш по-често с тая прическа?

– Ти откога става фетишист?

– От вчера.

Ема се разсмя с пълно гърло.

– Абе айде стига се шегува.

– Не бе, сериозно. От вчера някои неща ми правят впечатление.

Ема сведе леко глава и се усмихна недоверчиво.

– Като например?

Тони не отговори. Остана загледан в нея за секунди, после се изправи, взе в едната ръка бутилката, а в другата своята чаша и я подкани.

– Къде?

– В спалнята.

Направи се на приятно изненадана и го последва.

Тони остави бутилката на земята от своята страна. Чашите поставиха върху нощните шкафчета.

Взе телефона и влезе в ютуб.

– Кажи една буква?

Замисли се за кратко и вдигна рамене.

– Д.

Той написа нещо и избра песента. Насочи дистанционното към лампата, в която беше инсталирана тон колона и намали светлината. Оттам се изля нежният глас на Джанет Джаксън – „That’s the way love goes“. Очакваше да му каже, че името ѝ не започва с Д. Имаше понякога такива моменти. Вместо това Ема затвори очи за секунди и като ги отвори, го погледна.

– Е, господин Сократ, и с музиката се справяш.

– Още вино?

Ема взе чашата, погледна я – имаше поне за още три глътки. Тя обаче ги сля в една и му подаде да ѝ налее. Тони преполови чашата, но не спря и погледна чернокосата, която мълчаливо наблюдаваше как виното се излива. Остави само един пръст въздух. Чукнаха чашите и отпиха. Тя затвори очи и преглътна.

– Знаеш ли, че отдавна не съм се наслаждавала така на това вино?

– А на кое друго си се наслаждавала?

Ема се разсмя и блъсна глава във възглавницата.

– Е, не това имах предвид. Просто исках да кажа, че отдавна не съм пила виното с усет.

– Не си обръщала внимание на послевкуса, така да се каже.

– Мхм – Ема отпи още една глътка и пак затвори очи.

– И това на какво се дължи?

Тя се замисли. Но само за две секунди.

– На това, че два дена сме затворени тук – каза, загледана отсреща към картината. После отмести очи към Тони с подозрение.

– И ти си го усетил това, нали?

Тони сви устни, сякаш да се направи, че уж е така, но не съвсем. Вече беше сигурен, че и тя е имала това предвид, когато преди малко му каза да извади бутилката вино.

– И какво друго си забелязал?

Той я загледа. Само че това продължи по-дълго и клепачите му даже не трепнаха.

– Кажи де….

Тони се наведе към нея и бавно целуна устните ѝ.

– Миришат на прекрасно червено вино.

Тя се разсмя, но бързо след това стана сериозна.

– Е, само това ли?

– Изяж си първо основното ястие.

– Какво?! – не схвана Ема, но запази хубавото си настроение.

– Имах предвид да оставиш чашата.

Ема я постави на нощното шкафче и още преди напълно да се обърне към Тони, той допря устни във врата ѝ. Ема затвори очи. След няколко бавни нежни целувки, докосна шията ѝ. Без да отваря очите си, тя вдигна ризата му заедно с тениската и прокара пръсти по голия му гръб. Обичаше да докосва силно очертаната извивка по гръбнака му. Направи го без да го мисли, а всъщност отдавна не го беше докосвала по този начин. Устните му пропълзяха обратно нагоре и се сляха с нейните. Ема вдигна ризата му по-нагоре и Тони се изправи леко, колкото да я изкара през главата му, а после свали и тениската. Той я обърна върху себе си и преди да свали нощницата ѝ, тя го изпревари. Завъртя я като каубой, засмя се и я захвърли откъм неговата страна. Падна върху бутилката и почти я закри.

В моментите след това, които се забързваха и забавяха, се сливаха ухания на вино, мъжественост, женственост. Долавяха се трептенията на нежност и страст. Всичките им сетива поемаха от това в обилни дози и в разнообразие, което ги потапяше дълбоко. Дълбоко един в друг.

автор: Спаси Мир