Между юни и август
Сега ще ти разкажа приказка
за срещата на две души.
В една павирана крайбрежна уличка,
погледът ми спря върху две очи.
Там скрита беше цялата вселена
и целият открит, блажен всемир,
и нищо друго нямаше значение
щом вкусих аз от този еликсир.
Този поглед с цвят на топла есен,
насред лазурния морски бряг,
шепнеше една любовна песен,
която чувах само аз.
Морето вече нямаше значение
и слънцето не топлеше дори,
защото цялата горях по теб.
По теб и по твоите две очи.
Така, както лятото отива си,
насред чайки, пясък и вълни,
оставих скрити вдън мечтите си.
До следващото лято. Може би.
/Юли, 2011 г./
***
Мечтите – те така и не умират,
а всеки път разпалват огън нов.
И всеки път в него се побира,
една частица само, от моята любов.
Частица. Ето – давам ти я днес,
докато слънцето целува този бряг.
Мечтая да си слънце, а аз вълна,
която да целуваш пак и пак.
И тихо като нежен летен бриз,
да минеш покрай мен едва, едва,
от цялото небе звездите да свалиш –
да бъде много тъмна този път нощта.
И в тази тъмнина ще те позная,
защото ми ухаеш на любов,
която дълго, дълго съм мечтала.
Давам ти я! И бъди готов!
/Юли, 2012 г./
***
Готов ли си, да тръгнеш с мен сега
на едно безкрайно, влюбено пътуване,
където срещат се душа с душа
и някак си прилича на сънуване.
Наоколо светът е в бяло,
а хората са спрели да почакат.
Във въздуха се носи аромат на лято.
Дори стрелките на часовника не тиктакат.
Времето е спряло и ни гледа,
щастието – чука на вратата.
Някой ангел маха от небето,
да направи път на красотата.
Ах, колко съм мечтала да те имам,
насред чайки, пясък и вълни,
да бъде пролет, лято, есен, зима.
Във всичките сезони да си ти.
И ето – днес не вярвам на очите си.
Та, те мечтите – до една се сбъдват.
Не, не е сън. До мен си ти
и всичките усилия си струват!
/Юли, 2019 г./
Още от Анна Кръстанова можете да намерите на нейната ФБ страница: