Между юни и август

Сега ще ти разкажа приказка
за срещата на две души.

В една павирана крайбрежна уличка,
погледът ми спря върху две очи.

Там скрита беше цялата вселена
и целият открит, блажен всемир,
и нищо друго нямаше значение
щом вкусих аз от този еликсир.

Този поглед с цвят на топла есен,
насред лазурния морски бряг,
шепнеше една любовна песен,
която чувах само аз.

Морето вече нямаше значение
и слънцето не топлеше дори,
защото цялата горях по теб.

По теб и по твоите две очи.

Така, както лятото отива си,
насред чайки, пясък и вълни,
оставих скрити вдън мечтите си.
До следващото лято. Може би.

/Юли, 2011 г./

***

Мечтите – те така и не умират,

а всеки път разпалват огън нов.

И всеки път в него се побира,

една частица само, от моята любов.

Частица. Ето – давам ти я днес,

докато слънцето целува този бряг.

Мечтая да си слънце, а аз вълна,

която да целуваш пак и пак.

И тихо като нежен летен бриз,

да минеш покрай мен едва, едва,

от цялото небе звездите да свалиш –

да бъде много тъмна този път нощта.

И в тази тъмнина ще те позная,

защото ми ухаеш на любов,

която дълго, дълго съм мечтала.

Давам ти я! И бъди готов!

/Юли, 2012 г./

***

Готов ли си, да тръгнеш с мен сега

на едно безкрайно, влюбено пътуване,

където срещат се душа с душа

и някак си прилича на сънуване.

Наоколо светът е в бяло,

а хората са спрели да почакат.

Във въздуха се носи аромат на лято.

Дори стрелките на часовника не тиктакат.

Времето е спряло и ни гледа,

щастието – чука на вратата.

Някой ангел маха от небето,

да направи път на красотата.

Ах, колко съм мечтала да те имам,

насред чайки, пясък и вълни,

да бъде пролет, лято, есен, зима.

Във всичките сезони да си ти.

И ето – днес не вярвам на очите си.

Та, те мечтите – до една се сбъдват.

Не, не е сън. До мен си ти

и всичките усилия си струват!

/Юли, 2019 г./

Още от Анна Кръстанова можете да намерите на нейната ФБ страница:

Written by Anna //Анна Кръстанова//