.

На изкуството е необходима философия, също така, както и на философията е необходимо изкуство. Иначе какво би станало с красотата?

Смятан от мнозина за най-добрия художник на френския постимпресионизъм, Гоген получава посмъртно слава и почести, благодарение на своите силно субективни, наситени с цветове произведения, изобразяващи непокътнатата самобитност на живота в Полинезия.

Измежду най-забележителните му картини са „Пробудена мечта“, „Две таитянки“ и знаменитото платно „Откъде идваме, какво сме и къде отиваме?“.

Роден в Париж, с три четвърти френска и една четвърт перуанска креолска кръв, младият Пол напуска Франция през 1851 г. в момента на държавния преврат на Наполеон III, за да отиде да живее в Лима.

Гoлотата по онова време е нещо обикновено за Южна Америка и неговите преждевременни връзки му оставят незаличим отпечатък. През цялото си съществуване той ще се чувство особено добре сред гoли жени.

Когато през 1865 г. се връща във Франция с майка си, той е 17-годишен и става моряк, за да пътува и завладее света. Шест месеца по-късно изоставя морето за по-уважавания, но не по-малко рискован живот на борсов посредник. Той забогатява за известно време, но при краха на борсовия пазар през 1883 г. решава да изостави всичко и да се посвети изключително на това, което вече е любимото му свободно занимание, рисуването.

Това решение ще доведе до разруха на неговия брак и ще го обрече на мизерно съществуване, но ще подари на света скъпоценни живописни творби.

Живи и първични, платната на Гоген се различават от традиционното изкуство. Той отказва да възпроизвежда образа с фотографска точност и предпочита да проектира върху него своето вътрешно виждане и да търси вдъхновение в по-примитивните култури.

Това ни най-малко няма да го обогати финансово.

Гоген се сприятелява с някои художници от онова време като Писаро, Сезан, Ван Гог и участва в изложбите на импресионистите от 1880 г и по-нататък.

В края на 1888 г. той между другото прекарва 10 седмици с Ван Гог в знаменитата „Жълта къща“ в Арл. Несъвместимостта на техните настроения става причина за връщането на Гоген в Париж.

Чувствайки се все по-отчужден от жена си, през 1889 г. той продава трийсет от своите платна, за да си купи билет за Таити. С изключение на кратък престой в Европа през 1893 г. Гоген прекарва остатъка от живота си из Южните морета, отдавайки се изцяло на рисуване и скулптура.

Огорчен и без средства за препитание, той умира на Ива Оа, един от Маркизките острови.

От началните си опити като моряк до последните месеци от живота си /умира болен от сифилис/ Гоген разгръща изключително богата сeксyална активност, напук на щръкналия си нос и ъгловато лице, които му придават неблаговидна външност.

Неговият брак през 1873 г. с Мете Софи Гад, едра и руса датчанка, като че ли поставя началото на достоен и удобен живот, но в един прекрасен ден на 1883 г. Гоген се връща от борсата и обявява:

Подадох си оставката. Отсега всеки ден ще рисувам.

Изумена и възмутена, Мете за известно време се надява, че това ще бъде само преходен етап в живота на Гоген. Но когато нейните родители в Копенхаген, при които двойката живее известно време, започват да се присмиват на намеренията му, се създава напрежение, към което се прибавят и финансовите им затруднения. Това довежда до развод.

Гоген продължава все пак, дори след своето заминаване за Таити, да се надява, че неговата съпруга и петте им деца един ден ще го последват. Напразно. Те никога не отиват там.

В Европа отношенията между мъжа и жената са следствие на любовта, в Океания любовта е следствие на техните отношения. Кое е по-добро?

В Таити Гоген намира в женското тяло цялото артистично вдъхновениеи утеха, които търси, възползвайки се преди всичко от местния обичай, разрешаващ му да приютява в колибата си всяка нощ различна жена. После закопнява да намери своята истинска туземка.

В съседното село му предлагат ръката на млада индонезийка. Тя е напъпила, зряла за любов девойка на име Теура. Гоген веднага усеща влечение към нея.

След като се убеждава, че тя доброволно приема да го последва и че не страда от никаква болест, той я завежда в колибата си. След една пробна седмица тя се съгласява да остане там постоянно.

Подпомаган от присъствието на Теура, която същевременно често му служи за модел, артистът се посвещава на работата си.

Неговото знаменито платно „Духовете на мъртвите бдят“ очевидно е вдъхновено от страха на Теура, който тя изпитва една нощ пред „типапау“ или „злият дух“.

През 1893 г. Гоген все пак заминава за Франция, оставяйки след себе си бременната Теура и своите платна.

В Париж той възстановява връзката със старата си метреса Жюлиет Юе, скромна шивачка със сдържан нрав. Успоредно живее с едно изоставено 13-годишно момиче, известно под псевдонима Ана Явайката, с полуиндианска и полумалайзийска кръв.

Ана се оказва истинска катастрофа за него. Тя му пречи да работи и когато заминават заедно за Бретан, нейната способност да настройва зле хората му печели многобройни неприятели сред жителите на селото, в което отсядат.

Един следобед тя се изплезва на група деца, които се подиграват на дрехите й. Това довежда до общо сбиване и Гоген, нападнат от петнайсетина рибари, остава на земята в несвяст.

Той едва се е съвзел, когато Ана го изоставя и то без да пропусне предварително да го лиши от всичките му вещи с изключение на картините.

Завръщайки се в Таити през 1895 г., Гоген се надява, че ще подхване отново съвместния си живот с Теура. Но тя междувременно сее омъжила за един островитянин и приема да остане при художника само за една седмица в знак на приятелско посрещане.

Обаче изплашена от раните по неговото тяло, причинени от сифилиса, веднага се връща при съпруга си. Гоген губи своята приятелка, но много други желаят да запълнят празнотата.

Търсейки друга, той се задържа известно време с Паура, хубаво 14-годишно момиче, което се оказва все пак не така стимулиращо както Теура.

Тя междувременно му служи като модел за неговото знаменито платно „Благородната“, което той смята за своята най-хубава творба.

През 1901 г. става притежател на половин хектар земя на един от Маркизките острови и там си построява колиба, която украсява с пopнoграфски фотоси. Леглото му, върху чието дърво той резбова еротична сцена, ще приема всички местни жени, които могат да пренебрегнат откритите гнойни рани по краката му.

Когато жена, която той още не познава, влиза в неговата колиба, следва един и същ задължителен ритуал: той опипва тялото под дрехите й, казвайки, че иска да я рисува. Въпреки напредналия сифилис Гоген умира от сърдечна криза през 1903 г.

След неговата смърт синът му Емил от таитянката Паура не пропуска случая и се опитва чрез знаменитото си родство да се прослави и да стане известен художник. Той умира в пълна нищета, 80-годишен, през 1980 г.

„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински