.

Безспорно Моника Белучи е синоним за класа, стил и неостаряващ сексапил.

Прелестната италианка се изявява както в киното, така и на модния подиум, най-вече за сицилианското дуо Dolce & Gabbana.

В своето пето десетилетие красотата й е все така свежа, умът й – все така остър, а познанието за живота още по-голямо.

Красотата наистина е сила, но само ако умееш да се възползваш правилно от нея. Ако не умееш да шофираш, за какво ти е скъпа кола?!

Познавам много красиви хора, които живеят ужасно. Чувстват се толкова некомфортно в кожата си. Да си наясно със себе си не е свързано с това как изглеждаш, а как се чувстваш. Душевният комфорт зависи не от това как изглеждаш, а от това как се чувстваш отвътре.

Хората могат да простят на човека ум, даже и талант, но красотата – никога.

Красотата се превръща в проблем за жената само в два случая – когато я няма, а и когато освен нея няма нищо друго.

Според мен е нелепо, след като си млада и красива, да ставаш държанка на някой тлъст чичко и единствено, което правиш, е да се вихриш по купоните. Красотата е необходимо да ни помага да постигнем хармония, любов и смисъл в този луд свят.

Красотата се превръща в жива и интересна, когато е облечена.

Една жена е уникална, когато е себе си, когато се чувства добре в кожата си, но това отнема цял живот.

Чувствам се приятно и съм наясно със себе си, но не защото съм красива. Всичко е въпрос на любов.

Любовта не си отива, тя се променя.

Жената може да обича така, сякаш никога няма да си отиде. Но настъпва ден и тя си тръгва така, като че ли изобщо не е обичала.

Мъжете обичат това, което не могат да притежават.

Не притежаваме никого – нито съпрузите, нито децата си. Можем само да споделяме нещата с хората, които обичаме.

Любовта живее само тогава, когато има взаимно уважение и свобода. Желанието да притежаваш някого като вещ е абсурдно.

Можеш да изпиташ страст и към най-лошия мъж, който си срещала някога. Но това няма нищо общо с по-дълбоката връзка. В нея страстта остава, но по-важни са други неща.

Ако искате един мъж да ви забележи, просто носете червено червило.

Всички се нуждаем от илюзии. Ето защо обичаме филми.

Аз не съм меланхоличен човек. Много ми харесва в настоящето. Ако бях животно, щях да бъда малка котка. Котките обичат да живеят живота.

Трябва да бъдем снизходителни. Всички сме безумци, които се опитват да пазят равновесие. Никой не е съвършен.

Не бива да мразим хората, които ни завиждат. Те просто признават, че ние сме по-добри!

Малко дете има хубава кукла. Детето обича куклата, но иска да я счупи, за да види какво има вътре. Ние сме същите.

Аз не съм човек, който се събужда в 6 часа сутринта, за да ходи на фитнес. Просто не ям паста няколко дни, преди да започна снимките на нов филм. Така направих и за „Джеймс Бонд”. Истината е, че обичам сладкиши и тестени изделия, виното и цигарите.

Моят съвет е хранете се добре, пийте добре, правете добър секс и се смейте много. Останалото идва само.

Трябват двама, за да се танцува танго. Една връзка не се „гради“. Или я има или я няма.

Когато правим грешки или дори когато вършим неща, от които после се срамуваме, в крайна сметка се научаваме на съчувствие, на прошка – към себе си и към другите.

Остаряването е невероятно. Харесва ми. Страхуваш се по-малко, губиш естествената си хубост от младостта, но остава нещо много по-интересно.

За нищо на света не бих искала отново да бъда на 20 години. Сега съм много по-щастлива оттогава, тъй като на млада възраст още опознаваме себе си, опитваме се да разберем кои искаме да бъдем, страдаме от неувереност в себе си. Сега знам точно какво искам и без какво мога да живея.

Вярвам, че времето разрушава всичко. Можете да вземете една красива червена ябълка. След известно време тя ще стане сбръчкана и пълна с червеи, точно като това, което се случва с нас.

Италианка съм – ценя времето си. Ние не сме бързи, даже сме много бавни. Родих първото си дете на 40. Второто – на 45. Снимах се в Джеймс Бонд на 50. Любопитна съм какво следва.

Какво ще правя, когато остарея и отражението в огледалото не ми харесва?
Ще правя като майка ми – ще се оглеждам в децата си…

Засега живея много добре с малките си бръчици. Те са богатство. Не ме е страх да остарея, страхувам се само от болестта. Мечтая да живея в добро здраве до 150 г., да продължавам да пия капучино с моите приятелки и да умра кротко в съня си.

Важното е да знаеш какво искаш. А аз винаги съм знаела.