Да ти разкажа ли
за птиците и хората?

Аз имах цяло ято от приятели,
мигриращи начесто през живота ми.

И в клетките на краткото си лято

аз виждах как гнездят и как обичат

и как излюпват своите дървета –

короните на родовете стигаха

чак до небето, горе до небето –

а сетне някой някъде посичаше

последен клон и режеше крилете им.

А с други разминавахме телата си,

забързани към своите си югове

и никога не стигахме до тях –

зимувахме на болките си в севера,
зимувахме
зимувахме
зимувахме

Сега треперят жеравно ръцете ми

и уча се на лебедови песни –

когато зная как да ги запея

ще тръгна пак да си намеря стряхата,

неслучен смях отдавна ще е срутил

последната ми крепост топлоесенна

и

дълго

дълго

ще кръжа

над себе си,

докато чуя Ятото небесно

и вкуся как се приближава

слънцето.

Вземи си залък – думите ми свършват,

опитай да нахраниш синевата си –

ще те разкъсат лешоядни истини.

Ще отлетя, когато съм готова.

Когато се науча на завръщане,

когато се науча на прощаване…

Виж шията ми как се издължава –

дали дошло е лебедово време

или вечерно раснат просто сенките?

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Животът е садистичен шут – ЕЛЕНА ДЕНЕВА

По-добре докрай да няма бряг, отколкото реката да изчезне – ВИОЛЕТА ХРИСТОВА

Добрите хора лесно се обичат, магията е да обичаш лошите – КАМЕЛИЯ КОНДОВА