Иън Флеминг се жени за аристократката Ан Картрис през 1952 г. На следващия ден след сватбата, започва да пише „Казино Роял“ – първият роман за Джеймс Бонд.

През целия си живот Иън Флеминг е страстен пушач и пие много. Според неговите лекари, употребява 70 цигари и бутилка джин на ден. Освен цигарите и алкохола, голяма негова страст са книгите – дарява около 6 000 тома от книгите си на Библиотеката на Лилията в университета в Индиана. Тази библиотека притежава и най- богатата колекция от негови романи. Друга негова слабост, както се подразбира, са птиците и традиционното за английската аристокрация хоби „наблюдение на птици”.

През 1961 г. получава инфаркт. Втори инфаркт през 1964 г. отнема живота му само на 56 години. Последните му думи са извинение към персонала в линейката, за това че ги притеснява.

Надявам се, че на моя надгробен камък ще напишат: Тук лежи човек, който умря от прекалено много живот.

Не трябва да си губя дните, като се опитвам да ги удължа.

Никога не казвай „не”, когато става въпрос за приключения. Винаги казвай „да”, в противен случай ще живееш много тъп живот.

Хората са острови. Те дори не се докосват. Без значение колко близки изглежда че са, те винаги са разделени. Дори и да са женени от 50 години.

Обгради се с добри хора. Да се бориш за тях е по-добре, отколкото да се бориш за принципи.

Жената трябва винаги да бъде илюзорна.

Мъжете искат жена, която да включват и изключват, подобно на осветлението.

Жената може да преживее почти всичко. Всичко освен безразличието.

Самотният лесно става любовник.

Съблазняването е заменило ухажването. Директен и прост подход – това не е изключение, а стандарт.

Сексът, разбира се, присъства във всички интересни книги. Както и във всички интересни животи.

Веднъж е случайност. Два пъти е съвпадение. Три пъти е враждебно действие.

В наши дни историята се променя бързо, а герои и злодеи продължават да си разменят ролите.

Освен факта, че той носи същите дрехи като мен, с Джеймс Бонд имаме твърде малко прилики. По- скоро му завиждам за блондинките и за ефективността, но не мога да кажа, че ми е симпатичен.

Цялата история се базира на любов и насилие.

Целта на книгите ми е някъде между слънчевия сплит и горната част на бедрото.

Създал съм си правилото никога да не поглеждам назад. В противен случай щях да се питам как е възможно да съм написал такива глупости и да живея със себе си ден след ден.

Разстоянието между лудостта и гениалността се измерва единствено чрез успеха.

Надеждата е като закуската. Затова не бива да я забравяте и трябва да е в големи количества.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Жените на богатите са хубави, жените на бедните са грозни – ЛУИ-ФЕРДИНАН СЕЛИН