.

Първата му роля в киното идва през 1988 година във филма на Иван Андонов „Вчера“. Сред други от знаковите му роли са в продукциите „Адио, Рио“, „Любовното лято на един льохман“, „Сезонът на канарчетата“, „Граница“, „След края на света“, „Дунав мост“, „Сомбреро блус“ и „Хайка за вълци“.

Петър Попйорданов-Чочо се спомина на 48-годишна възраст след нелеп инцидент на Боянските гробища, където е погребана майка му.

Бащите по принцип са незнайни войни. Ако нещо ще те пази, то е майката. Лоша, добра, каквато и да е – тя ще те пази.

Не умеем да се чуваме, да говорим по между си, да се слушаме един друг, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме.

Всички хора, доколкото могат, се стараят да живеят в анонимност. Лошото е, както се казва в една сентенция: “Разбрах, че е живял по некролога му.

Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека.

Болката идва, когато Бог иска да те изпита.

Гордея се само с едно – че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план – първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб.

Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.

Ако не предадеш себе си, винаги можеш да намериш човек, който няма да предаде теб. Аз не успях да предам себе си и затова мен не ме предадоха. Предадеш ли себе си, предаваш и тези, които те обичат, тези, които са около теб, тези, които искат да бъдат с теб. И това е грях.

Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран.

Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам.

Чочо Попйорданов никога не е гледал на себе си като на плейбой!

Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче.

Няма човек без пороци или без пристрастеност към някои неща.

Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.

Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се „дематериализира“. Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си.

Зодия Близнаци съм и в мен живеят много повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да разбера кой съм в момента. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да полудявам, все едно сърцето ми ще изскочи, аз не зная кой точно съм в момента.

Нашето, поредното поколение, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя шок и в този шок моралът се срина като небостъргач.

В тази държава съм разбрал едно-единствено нещо – раждаш се обиден и си отиваш обиден. И тъжен. И никога не получаваш това, за което наистина работиш.

Аз съм вярващ човек и знам, че мен има кой да ме пази. Същите думи ми каза и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се притеснява, а отговорът му беше: „Не. Мен има кой да пази”, и посочи с пръст нагоре, към Бог. Каквото е писано, писано е… Той беше вярващ човек, мой приятел, добър професионалист, велик актьор. В тази абсолютно селска и нецивилизована държава все още хората си тръгват обидени. И той е бил един от тези хора независимо от духа и от волята си. Това е.

Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук.