Петър Димков е един от незабравимите българи, помогнал и променил живота на хиляди хора. Затова ви споделяме тези 20 мисли от книгата „Хигиена и лекуване на човешката душа“, чрез които можем, поне малко, да се докоснем до необятната му мъдрост.

Духовното развитие на човека трябва да преодолее страха.

Хората привличат в своя живот два вида събития – тези, в които вярват, и тези, от които се страхуват – и то много често неосъзнато.

Трябва да се познават законите, на които е подчинена природата, и да се спазват. Природата трябва да се съзерцава – през деня да се гледа синият цвят на небето, а вечер – звездите.

Не можем да се молим само когато имаме нужда, а трябва да благодарим от сутрин до вечер.

Да се вслушваме във вътрешния си глас – той е най-верен.

Да има в душата и сърцето ни любов и да можем да прощаваме, защото истински прощава само този, който е изпълнен с любов.Това е пътят, който човек трябва да следва, за да разбере мисията на живота си.

Човекът е като една къща. За да е чиста и спретната, се поддържа не само отвън, а и вътре. Почистват се и се подреждат стаите, за да е чисто, приятно и уютно като си там. А какво правят хората? Сменят дрешките с нови, подстригват си косите и променят прически, слагат герданче и смятат, че всичко е наред. Те не поглеждат безпорядъка в стаичката вътре в тях, изпълнена с обиди, огорчения, неразбиране и страх. Трябва да се изчиства тази стая, за да има здраве и радост.

При едно сражение в Крим граната паднала в един форт, изкопала яма и се заровила в една прекрасна градина, но от тази грозна яма бликнал извор, чиято вода после разхладявала и съживявала цялата околност. От грозните рани, които нещастията и скърбите причиняват на сърцето ни, често пъти се откриват вечни извори на богат опит и на нови радости. Не плачете и не жалете за изгубеното богатство. Може би в самите вас се крие нещо велико и мощно, което не може да избликне.

Днешният век се нуждае от хора на идеализма, които имат енергия и решителност да работят и да чакат, без да обръщат внимание на това, дали хората им ръкопляскат или ги освиркват. Той се нуждае от Микеланджело, който цели седем години работил и украсявал Сикстинската капела със своите неподражаеми „Сътворението на света“ и „Страшният съд“ като се отказал от каквото и да било възнаграждение, за да не се оскверни нито със сянка от користолюбие четката му; потребен е Тициан, който работил седем години „Тайната вечеря“; Стефенсън, който се трудил 15 години над един локомотив; Уат, който преживял 20 години над парната машина; лейди Франклин, която работила 12 години неуморно, за да върне мъжа си от полярните ледове; Милтън, който създаде „Изгубеният рай“ в невидим за него свят и го продал за петнадесет фунта стерлинги; Балзак, който се трудил и чакал на мансардата, когото нито сиромашията, нито дълговете, нито гладът не могли да уплашат и обезсърчат. Днес на нужни такива хора, които могат да работят и да чакат.

За хората трябва да съдим по големината на щастието, което създават около себе си.

Не оставяйте да умират във вас музиката и поезията, не се стремете към това, което не може нито да обогати вашите достойнства, нито пък да прибави и трошица към вашата душа.

Истински живее оня, който не живее за себе си.

Вътрешната чистота е най-важната за човека. Вътрешна чистота, това първо е мисълта. Мисълта е основата на всичко и най-великата сила. А тази велика сила ще трябва да се използва, както трябва.

По народната медицина най-важната предпоставка при лечението особено на някоя тежка болест е живостта на духа, безусловната воля и увереност за оздравяване. Това положение е било застъпено още от богомилите и преди всичко от Боян Мага. Богомилите са учели, че доброто настроение оказва върху човека същото влияние, каквото оказва слънцето върху растението.

Всичко, което наричаме зло, всяко страдание, трябва да направи по-добро нашето естество. А в това подобрение е задачата на живота ни.

Ние сме склонни да се гордеем със силните си страни, а към нашите слабости сме снизходителни и забравяме, че нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост.

В основите на всички усилия за създаването на един природосъобразен живот, в биологичен, духовен и нравствен смисъл, стои хармонизирането с природните закони: човек трябва да познава себе си и то не само като тяло, но и като душа, да познава и ония закони по силата на които той е станал същество отделно, особено, индивидуализирано, да види мястото си в живия свят и пътя на своите творчески усилия.

Човекът е и духовно същество. Какъв смисъл има атлетическата сила, ако духът е джудже, а душата – сляпа? Телесното здраве добива смисъл само чрез духа. А здрав дух има, само когато той е осветен от най-висше разбиране за живота. А то е: човекът като дух е съзнание, чиято яснота се увеличава постоянно, чието просветление става все по-високо; и в това просветление той трябва да съзнае себе си като частица от едно мирово цяло – космоса и да почувства родство с всички живи твари и с всичко проявено.

Висшето самосъзнание, най-високата степен на яснота, е съзнание за единство с Цялото – в пулса на собственото си сърце да усетиш пулса на вселената и нейната мощ в себе си. В светлината на това съзнание неизбежно ще се разгори в сърцето на човека и онази най-голяма негова сила – Любовта.

Духовната и нравствена сила на човека е само в любовта му към себеподобните, към живота изобщо. И само тя, любовта, може да движи човечеството по светлия път на една истинска цивилизация.

Из „Лекуване и хигиена на човешката душа“

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Човешката любов винаги завършва с нещастие – ПЕТЪР ДЪНОВ

Няма хитрец, който да е надхитрил съдбата си – ВАНГА

Каквото и да преживява душата ни, тялото му придава външен израз – КУРТ ТЕПЕРВАЙН