.

Само омразата ни кара да вършим толкова глупости, колкото и любовта.

Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си.

Всяко нещастие има две лекарства – времето и мълчанието.

Удобният случай идва с времето си, скъпи мой. Той е като постоянно удвояваща се миза: колкото повече се заложи, толкова повече ще спечелиш, щом знаеш да чакаш.

Жените никога нямат такава сила, както след поражение.

Жената е свещена. Жената, която обичаш, е двойно по-свещена.

Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали – то не сме го познали.

Хора, които никога за нищо не питат, са най-добрите утешители.

Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.

Хората търсят съвети само за да не ги следват. И ако ги следват – да има кого да обвинят накрая.

Мошениците са за предпочитане пред слабоумните, защото понякога си взимат почивка.

Човекът е най-егоистичното от всички животни, най-самолюбивото от всички живи създания! Той е уверен, че той е единственият, за когото свети слънцето, земята се върти и смъртта покосява. Мравка, проклинаща Бога, изкачила се на стрък трева!

Как може малките деца да са толкова интелигентни, а възрастните – толкова глупави? Изглежда, че образованието причинява това.

Ученето не те прави научен. Има хора, които знаят, и хора, които разбират. За първото се изисква памет, а за второто – философия.

На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.

На щастието винаги липсва нещо. Адам сред Рая не е бил напълно щастлив и е отхапал онази злополучна ябълка, вселила в нас непреодолимото любопитство, което ни кара цял живот да тичаме подир неизвестното.

Животът е буря. В един момент те напича слънцето, а в следващия те запраща в скалите. Това, което показва дали си мъж, е какво ще направиш когато дойде бурята.

Моралните рани имат една особеност – може да са скрити, но никога не се затварят.

Приятелството е звезда, а любовта е само свещ. Ще възразите, че има различни видове свещи… но каквито и да са те, така или иначе изгарят. А звездата свети вечно.

Ако Бог е принуден да живее живота, който е отредил за хората, то той би се самоубил.

До деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!

Най-велик, най-силен и главно най-ловък е този, който умее да изчаква.

Александър Дюма е роден на 24 юли 1803 близо до Париж. Той е син на Томас-Александър Дюма – френски генерал, който умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства.

Въпреки че майката няма възможност да плаща за образование на сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.

Впоследствие се превръща в един от най-четените романисти в света, най-вече заради безспорните му класики „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“ и „Кралица Марго“, заради които всички в младежките си години сме стояли будни до късно през нощта.