.

Карл Густав Юнг е една от най-загадъчните личности на 20-ти век, но никой не може да отрече великите му прозрения, както и приноса му за психологията.

Представяме ви колекция от някои от най-добрите му мисли, които ще ви помогнат да осъзнаете защо неврозата и депресията се появяват в живота ви.

Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.

Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена единствено от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба.

Неврозата е всъщност опит за самоизлекуване. Това е опит на саморегулиращата се психична система да възстанови баланса си, точно както е и при сънищата – само че по-драстично.

Не трябва да опитваме „да се отървем“ от неврозата, а да изпитаме онова, което означава, на което има да ни научи, каква е нейната цел.

Депресията е като жена, облечена в черно. Ако тя се появи, не я гони. Покани я да влезе, предложи ѝ да седне, отнасяй се с нея като с гост, и чуй това, което има да ти каже.

Човек не става просветлен, като си  представя фигури от светлина, а като осъзнава собствената си  тъмнина.

Познавайки своята собствена тъмнина, ти можеш да се справиш и с тъмната страна на останалите.

Който не премине през чистилището на собствените страсти, няма да ги преодолее.

Невротикът създава изкуствена бариера пред себе си, измисля си я сам – и започва да страда от този вътрешен конфликт.Неговото малодушие се превръща в гордост или в явно пренебрежение – и в двата случая енергията се инвестира в безполезна война срещу самия себе си, в която човекът става неспособен да подеме ново начинание. Ефективността му е силно редуцирана. С други думи – превърнал се е в невротик.

Имаме могъщо отблъскване от всяко преднамерено усилие и сме пристрастени към абсолютния мързел, докато обстоятелствата не ни подбутнат към действие.

Оттеглянето от живота води до регрес, а регресът подбужда съпротива към извора.

Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.

С цялото си уважение към историята, аз не мисля, че вглеждането в миналото и връщането към травматични спомени, е толкова ефективно в освобождаването на човека от неговото минало, колкото създаването на нещо ново – независимо какви са първоначалните обстоятелства, от които неврозата произлиза, тя е поддържана, заради погрешно отношение и поведение, което, веднъж разпознато, може да бъде коригирано СЕГА.

През последните тридесет години хора от всички цивилизовани страни на земята, са се обръщали за съвет към мен. Лекувал съм пациенти през втората половина на живота си – тоест, след тридесет и пет годишната си възраст – не е имало НИТО ЕДИН, чийто проблем да НЕ се е свеждал до религиозен поглед към живота.Спокойно може да се каже, че всеки от тях се е РАЗБОЛЯВАЛ, защото е загубил онова, което религиите на всички векове са давали на последователите си. Нито един от онези, които не си ВЪЗВЪРНАХА този религиозен възглед, не бе истински ИЗЛЕКУВАН.

Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва.