НЕ НАСКЪРБЯВАЙТЕ ГЛУПЦИТЕ; ТЯХНОТО БЕЗУМИЕ ПРОСТО ТРАЕ ПО-ДЪЛГО ОТ НАШЕТО…

ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА РАЗЛИКА.

Сборникът „Кралят в жълто“ излиза същата година, в която Хърбърт Уелспубликува „Машината на времето“ – 1895 г., и с него Робърт У. Чеймбърспечели достойно място сред майсторите в ранната жанрова литература.

С тези разкази Робърт У. Чеймбърс е вдъхновител на изключителния Х. Ф. Лъвкрафт и органическа връзка между Едгар Алън По и Стивън Кинг. По особен начин създава една фаталистична митология, която обсебва. С малко думи успява да предаде психологическата дълбочина на своите ранени герои и обречената им борба да опазят себе си и разсъдъка си. Изгражда един нереален хорър свят – селенията на Жълтия крал, – който изглежда плътен и застрашителен.

Сериалът “True Detective” черпи мрачното си очарование именно от първите разкази в сборника, пряко свързани с мистичната мощ на Краля в жълто, който обсебва умовете на хората, довежда ги до отчаяние и ги кара да вършат чудовищни неща, като дълбае в подсъзнателни и архетипни страхове, които носим под маската на цивилизоваността си.

Три неща има, които са непостижими за мене. Дори четири, които не разбирам:

Следите на орел по въздуха,

следите на змия върху канара,

следите на кораб всред морето

и следите на мъж при девица.


ФАНТОМЪТ

Фантомът на миналото отказваше да продължи.

– Ако е истина – въздъхна тя, – че откриваш у мен другарка, нека се върнем заедно. Ти ще забравиш, тук, под лятното небе.

Аз я притиснах, умоляващ и милващ; сграбчвах я, треперещ от гняв, но тя се противеше.

– Ако е истина – въздъхна тя, – че откриваш у мен другарка, нека се върнем заедно.

Фантомът от миналото отказваше да продължи.

ПОЖЕРТВОВАНИЕТО

Аз навлязох сред поле с цветя, чиито листенца са по-бели от сняг, а сърцата има са чисто злато.

Далеч сред него някаква жена крещеше:

– Аз убих оногова, когото обичах!

И от съд тя изливаше кръв връз цветята, чиито листенца са по-бели от сняг и чиито сърца са чисто злато.

Далеч сред него аз я следвах. Връз съда прочетох хиляди имена. А вътре прясната кръв заплашваше да прелее.

– Аз убих оногова, когото обичах! – изкрещя тя. – Светът е жаден; нека се напие!

Тя продължи да крачи; далеч от нея аз я наблюдавах да лее кръв връз цветята, чиито листенца са по-бели от сняг, а сърцата им са чисто злато.

ОРИС

Аз приближих моста, който малцина смогват да прекосят.

– Минавай! – извика пазителят, а аз се изсмях, заявявайки:

– Има време.

Той се усмихна и затвори портата.

Към моста, който малцина смогват да прекосят, се приближаваха млади и стари. Всички те бяха отквърлени. Аз стоях лениво и броях, докато накрая, изнурен от звуците на скръбта им, отново не се приближих до моста, който малцина смогват да прекосят.

Онези в тълпата край портата запищяха:

– Той дойде прекалено късно!

А аз се изсмях, заявявайки:

– Има време.

– Минавай! – извика пазителят, а аз влязох.

Той се усмихна и затвори портата.

ТЪЛПАТА

Точно там, където тълпата е най-гъста, стоях аз до Пиеро. Всички погледи бяха насочени към мен.

– На какво се смеят те? – попитах аз. Той се усмихна широко и отупа прахта от черния ми плащ. – Не виждам; явно е нещо забавно, може би честен крадец!

Всички погледи бяха насочени към мен.

– Той ти открадна кесията! – Те се заливаха от смях.

– Кесията! – викнах аз. – Пиеро, на помощ! Крадец!

Те се заливаха от смях:

– Той ти открадна кесията!

Истината пристъпи напред, стиснала огледало.

– Ако той е честен крадец – извика Истината, – Пиеро ще го открие с това огледало!

Но той само се усмихна широко и отупа прахта от черния ми плащ.

– Виж – рече той. – Истината е честен крадец, тя ти връща огледалото.

Всички погледи бяха насочени към мен.

– Арестувайте Истината! – креснах аз, забравил, че не огледало, а кесия ми бяха откраднали, точно там, където тълпата е най-гъста, стоях аз до Пиеро.

ЗЕЛЕНАТА СТАЯ

Клоунът обърна напудреното си лице към огледалото.

– Ако бледнината е красива – каза той, – кой би могъл да се мери с моята бяла маска?

– Кой би могъл да се мери с неговата бяла маска? – обърнах се аз към Смъртта край себе си.

– Кой може да се мери с мен? – рече Смъртта. – Аз съм още по-бледна.

– Ти си много красива – въздъхна клоунът и извърна напудреното си лице от огледалото.

ИЗПИТВАНЕ НА ОБИЧТА

– Ако е истина, че обичаш – рече Обичта, – тогава недей да чакаш повече. Дай й бижутата, които биха я обезчестили и обезчестяват теб с обичта към безчестна. Ако е истина, че обичаш – рече Обичта, – недей да чакаш повече.

Аз взех скъпоценностите и отидох при нея, но тя ги стъпка, ридаейки:

– Научи ме да чакам – аз те обичам!

– Чакай, ако е истина – каза Обичта.

Ти очите притвори,

връз гръдта сключи ръцете.

И не пущай там тъги

в сънищата на сърцето.

Чух песен на природни красоти:

нощни звезди, в утринта росни сълзи;

заник на хоризонта далечен;

и небе: то на душата нашепва за онуй, дето предстои!

източник: Робърт У. Чеймбърс, „Кралят в жълто“, издателство Deja book
снимки: deviantart.com, reddit.com

Ако желаете, вижте още: РОБЪРТ ШЕКЛИ: Страх в нощта