Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в гр. Бургас, в семейството на локомотивен машинист и служителка в българските държавни железници. Баща му свири на акордеон и мандолина.

След като установява музикалните наклонности на сина си в училищния оркестър, той продава часовника си, за да му купи тромпет. Още от детството си е дълбоко впечатлен от морето, което той по-късно пресъздава в своите песни.

Тончо Русев е създал повече от 1000 песни. В продължение на повече от четири десетилетия неговите песни са изпълнявани от повечето известни български певци и певици, като особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др.

Неговите песни се изпълняват с успех и от чуждестранни певци, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др.

Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев, Борис Христов.

Умира на 10 април 2018 г. в София след кратко боледуване.

Пиша само, когато в душата ми звучи някаква музика. Не се случва да стана сутринта, да пия едно кафе и да кажа: „Сега ще напиша една песен“.

Не съм много по смеха, повече съм по тъгата.

Талантът е в основата на всичко, което Бог ни е дал, а след това идва много сериозна и къртовска работа. Никога не трябва човек да бъде напълно удовлетворен от постиженията си.

Жените са са по-дисциплинирани, с тях се работи по-лесно.

Най-много ме вълнува човешкото щастие и любовта като чувство.

Нервно и нередовно живеем, българите. А пък творците сме хептен луди и нехайни към себе си хора.

Всеки, макар за кратко, трябва да поседи в болница, за да си преосмисли така, житейските виждания, да си подобри не само сърдечната дейност, ами и качеството на чувствата, които изпитва. Доброта трябва, великодушие и радост да изпитва човек, за да е щастлив! Какво е славата, ако не си здрав и физически, и душевно?! – Нищо – днес те помнят, утре те забравят. Такъв е животът!

Душата не остарява. Само тялото.

Човек трябва просто да работи и вдъхновението идва. Мога да стоя гладен, но без работа – не.

Обичам да творя надвечер, в тъмната част на деня. Писането на песни при мен много често става спонтанно. Имал съм случаи дори на трамваен билет или на кутия от цигари да напиша първите ноти от дадена мелодия.

Публиката е тази, която дава оценка за една песен. Не говоря за тази част от нея, която е консумативна, а за другата, която има отношение към изкуството.

Цял живот съм живял в хармония със себе си, не съм допускал да ме завладеят болни амбиции, а най-трудно преживявам предателството във всичките му разновидности.