Знаменитият британец хваща китара за пръв път на 11 години, последният му засега албум излезе през 2013-а, след като успя да се пребори с рака.

Неговото пълно име е Родерик Дейвид Стюърт, а от октомври 2016 г. – вече е сър Родерик Дейвид Стюърт. Роден е на 10 януари 1945 г. в Лондон и е петото дете в семейството. Бъдещата рок легенда не е мечтал да стане музикант и въпреки че хваща китара още на 11 години, първата му любов е футболът. Род възнамерява да стане професионален футболист и дори играе няколко години в клуба „Брентфорд“.

Животът на музиканта е по-лесен, защото мога да се напивам и да правя музика, което не става ако играеш футбол. Избрах музиката… Всъщност да пея и да играя футбол са единствените неща, които умея.

Като младеж работи и на гробището. И все пак, в началото на шейсетте години Стюърт избира музиката. През 1962 г. става един от основателите на групата The Ray Davies Quartet, която по-късно се превръща в The Kinks. В следващите години музикантът се мести от една група в друга, докато през 1969 г. не попада във Faces заедно с приятеля си Рони Ууд.

Едновременно с работата в бандата Род започва и своята солова кариера. Прави два албума, които критиците хвалят, но истинският пробив идва през 1971 г. с диска „Every Picture Tells а Story“. Той заема първо място в класациите на Великобритания и САЩ, а списание „Rolling Stone“ нарича Род Стюърт „рок звезда на годината“.

Хит става и следващият му албум „Never а Dull Moment“. През 1975 г. Род решава да напусне Faces, за да се концентрира върху солови проекти. Пуска няколко успешни записа и се премества в САЩ.

Там кариерата му продължава да върви нагоре с хитовите песни „Maggie May“ (в списъка „500 песни, които формират рокендрола“), „Forever Young“, „Lost In You“, „Da Ya Think I’m Sexy?“, „Downtown Train“, „Rhythm Of My Heart“, „Motown Song“, както и дуета с Тина Търнър „It Takes Two“ и песента от филма „Тримата мускетари“ – „All For Love“, изпълнена със Стинг и Браян Адамс.

Последният засега албум на Род Стюърт „Time“, излезе през 2013 г. , след като певецът се пребори с коварния рак и доказа, че има не само талант, но и силата и борбеността, необходими за успеха.

През 1994 г. името на Род Стюърт бе вписано в Залата на славата на рокендрола. Музикантът си има и заслужена звезда на холивудската Алея на славата. Иначе Род си остава верен фен на футбола, дори понякога рита топка на концертите си. Радва се от сърце на моделите си на жп линии, които сам изработва и колекционира. Другата му страст са скъпите коли. И красивите жени. Стюърт е признат познавач на женската красота. Женен е три пъти и то все за модели.

със съпругата си Пени и двете им деца

В момента съпруга №3 е моделът и фотограф Пени Ланкастър-Стюърт. От нея Род има две деца, които се добавят към още шест от предишните бракове и връзки.

С всичките си бивши съпруги съм бил много щастлив. Поддържаме чудесни отношения и всички те живеят на няколко минути от дома ми в Лос Анжелис, което е чудесно, тъй като мога да виждам децата си.

Това, което научих от моите деца през годините, е да стана по-добър слушател. Не трябва да скачам и да ги прекъсвам. Трябва да седна и да ги слушам внимателно, което очевидно не съм правил преди.

За да отбележим рождения ден на сър Род, ви предлагаме откъс от книгата му „Род. Автобиография“, която излезе и на български език.

Мислех, че дългата коса изглежда страхотно и смятах, че реакциите към нея бяха нещо още по-страхотно. А после спрях да я мия, за да добавя и чорлавост. Всъщност, спрях да мия и всичко друго. Смърденето беше важна част от това да си битник така, както аз го разбирах, във версията на битник културата, която се просмукваше при нас от Америка постепенно, дразнейки интереса ни. Няма как да си истински битник, ако не излъчваш лоша миризма. Затова престанах да вземам вана и да си пера дрехите – моето стандартно битническо облекло от дънки, блуза с висока яка и кожен елек. Родителите ми намразиха това развитие на нещата, а сестрите ми и брат ми Дон бяха отвратени – най-вече бяха притеснени заради нервите, които причиня­вах на майка и татко.

Също така станах доста силно, но повърхностно, политически настроен. Казват ми нещо и аз съм против него. „Срещу какво се бунтуваш?“ „Ти какво предлагаш?“ Започнах да си купувам „Дейли Уъркър“, крайният социалистически вестник само за да дразня дру­гите, които не бяха крайно леви. По време на обедната почивка, на местата, където работех, аз го изваждах, разгръщах шумно страници­те и започвах да го чета. Нямах никаква представа за какво четях, но мисля, че предизвикваше желания ефект.

Естествено, това беше един от златните периоди за протести. През октомври, 1962-а трябваше да се припотим покрай кубинската криза – Хрушчов и Кенеди бяха опрели чело в чело за две седмици, Великобритания го играеше кученцето между тях, а войната, която щеше да засенчи всички предишни войни, беше на път да се разрази над нас. Заради тази работа аз и моите приятели се подготвихме до­бре. Щом кризата се задълбочи, ние си натъпкахме раниците с дрехи и консерви печен боб и поехме към Шотландия. Решихме, че ако се придвижим достатъчно далеч в северна посока, носейки консерви с боб, колкото ни беше според силите, можехме да излезем живи от тази ситуация. Това може би е леко наивно. Както и да е, успяхме да стиг­нем едва до Лутън и после се върнахме обратно.

със Синди Лоупър

със сър Елтън Джон

с папата

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: ОЩЕ НЕ СЪМ МЪРТЪВ – ФИЛ КОЛИНС

СЪЩЕСТВУВАМ В СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧТИ ПЪЛНА ИСТЕРИЯ – СТИНГ

КАКТО ПРИ ПОВЕЧЕТО ХОРА, МОИТЕ МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ СА ДОВОЛНО ГЪВКАВА МАТЕРИЯ – МИК ДЖАГЪР