СЪВЕТ КЪМ СЕБЕ СИ

Не мий чиниите. Нека гние целината най-долу в хладилника

и мръсотията да лепне по кухненския под.

Зарежи изгорелите трохи на дъното на тостера.

Изхвърли напуканата купа и не залепяй счупената чаша.

Нищо не кърпи. Не поправяй. Купи безопасни игли.

Даже копче не зашивай.

Нека вятърът лудува, и земята

дето като прах нахлува, и мъртвите

на сиви топки мъх да беснеят под дивана.

Говори им. Kажи им, че добре са ти дошли.

Hа пъзела всички части не пази

нито кукленски обувчици по две, не се тревожи

кой чия четка за зъби ползва и дали нещата

въобще си подхождат.

Освен ако са думи. Или мисли.

Истинското ти търси – първо какво е тo реши,

и после го преследвай с все сърце.

Сърцето твое, което

не ти и хрумва да почистиш.

Килер с диви спомени натъпкан.

Не разпределяй кламери, отвертки и бебешки зъби отделно

и не се притеснявай, че за вечеря пак от кутия

ядем. Никога не вдигай телефона

и изобщо не плачи за счупени неща.

Нека розова плесен расте в кутиите

в хладилника. Приеми новите форми на живот

и общувай с мъртвите

които ce вмъкват през мрежите на прозорците, и се събират

търпеливо по книги и капаци на буркани с храна.

Изхвърли пощата, не я чети, не чети нищо

освен това, което разрушава

преградата между теб и живота ти,

което обезврежда, счупва, разбива

капана, който си нарекла задължения.

Превод: Христина Керанова

Вижте още: Позволи си да паднеш – ЙОЗЕФ БОЙС

Ти си моето огледало, а аз твоето – РЕНЕ КАРАБАШ

Светът ни, така справедливо измерен, просто не може на всеки да бъде по мярка – КАЛИН ДОНКОВ