Има само една емоция

Така, вие се намирате в този момент, изправени пред промени, с които трябва да се справите, и няма съмнение, че това предизвиква у вас определена емоция. Силна емоция, предполагам. Емоция, която по всяка вероятност ви е трудно да преодолеете.

Точно тази емоция създава вашето Преживяване на настоящето. И това преживяване вие наричате своя действителност.

Защо изпитвате тази емоция? Защо сте толкова ядосани, уплашени или тъжни? Най-вече защото, когато формирате своите мисли за настоящите събития и вие, като повечето хора, не се опирате на Видимата истина. Ако се опирахте на нея, животът ви щеше да бъде значително по-лесен. Но повечето хора виждат само своята Въображаема истина за случващото се в момента. На това вярват.

Отнякъде се появява лъв и надава мощен рев. Вкаменявате се, защото си представяте, че ще бъдете разкъсани. Планинският път прави завой и се оказва, че колата ви се движи по ръба на пропаст, дълбока хиляда метра. Преживявате ужас, защото си представяте, че най-лекото отклоняване от пътя означава сигурна смърт. Залата очаква вашата реч. Парализирате се, защото си представяте, че има вероятност да се изправите там и да разочаровате всички, изглеждайки като пълен глупак.

Брачният ви партньор ви напуска. Изхвърлят ви от работа. Или губите дома си. Чувствате се зашеметени, ядосани, огорчени. И рано или късно… уплашени.

Всичко това се основава на вашата Въображаема истина, която ви казва, че това е „лошо“, че ще бъдете „нещастни“, че ви очакват много „трудности“ и какво ли още не.

Естествено, няма нищо лошо да изпитвате страх. Това може да се очаква, когато сте изправени пред промяна. Няма защо да се срамувате. Нормално е. Така сме възпитани. Казвали са ни, че страхът съществува, че страхът е реален.

Действителната истина е, че страхът не съществува. Изобщо емоциите не съществуват, с изключение на една единствена. Всички други са нереални. Има само една емоция, една енергия във вселената:

Любовта

Проумеете ли това, всичко ще се промени.

Знам, че това може да ви звучи „въздухарски“ или сходно с идеите на движението Нова епоха, но когато разберете защо няма нищо друго, освен Любов, всичко ще ви стане ясно и животът ви ще бъде изцелен (ако позволите да използвам тази дума). Помнете, че преживяването се поражда от емоция, затова съзнанието, че всичко е проявление на емоцията, наречена Любов, ще промени цялостното ви преживяване на живота.

Но как е възможно промяната да бъде демонстрация на Любов? Нима не казахме току-що, и то неведнъж, че страхът е емоцията, която повечето хора изпитват по повод на промяната, дори когато е за добро? Наистина ли сега твърдя, че страхът не съществува?

Да, точно това твърдя. Защото – и тук следва едно прекрасно откровение – страхът е проявление на Любовта.

Ако не обичахте себе си, нямаше да се страхувате за себе си; нямаше да се боите от нищо, защото нямаше да ви интересува какво ще ви се случи. Даже щеше да ви бъде все едно дали ще живеете. Инстинктът за оцеляване е начинът, по който природата изразява любовта.

Ако не обичахте някого, нямаше да се страхувате за него, нито да се тревожите какво би могло да му се случи – просто нямаше да ви интересува.

Просто, нали? С безпогрешна логика виждаме, че Страхът и Любовта са идентични, но са изразени по различен начин. Това важи и за всички други емоции. Има само една емоция и тя е Любовта, намираща най-различни проявления. Тя е Действителната истина. Когато по-късно се върнем към Действителната истина, цялата идея ще ви се изясни. Това ще предизвика квантов скок в способността ви спокойно да се справяте с промяната.

Но нека засега процедираме така, както ви предложих. Да разгледаме два от Трите типа истина: Видимата и Въображаемата. Важно е, защото това е ключът към всичко.

Та… както казвах…

…повечето хора живеят в своята Въображаема истина, приковани там от миналото. Тази Въображаема истина поражда мисъл, от която възниква емоция, а от нея – преживяване. Това преживяване ви изглежда „действително“, но както се оказва, то е Изкривена действителност.

Това ни връща към положението ви в момента.

Заради това, което ви се е случило – огромната промяна, която вие не сте избрали по своя воля, а ви е връхлетяла изневиделица, – вие сте ядосани, тъжни, разочаровани или всичко това наведнъж… само защото ви е страх. А ви е страх, защото… сте влюбени. Влюбени сте в себе си (дори да не мислите така) и в живота (макар в момента да твърдите, че го мразите).

Страхувате се да замените познатото минало с непознатото бъдеще. Страхувате се от това, което може да се случи. Страхувате се как ще се подредят нещата. Страхувате се, че може никога вече да не получите това, което сте имали (такава работа, такъв човек, такъв дом), че може никога вече да не преживеете същото.

Да, наистина може никога вече да не получите същите неща, но можете да преживеете същото. Напълно възможно е, например, вече да не бъдете със същия партньор, но да преживеете същата радост и щастие с друг. Всичко зависи в какво ще повярвате: във Въображаемата или във Видимата истина.

Не забравяйте, че преживяването на щастие няма нищо общо с дадена ситуация. Ще ви бъде трудно да го приемете, защото сме свикнали да мислим, че има. Само че връзката между външните събития и вътрешните преживявания съществува само в съзнанието ни.

Способността ви да изпитвате радост не е свързана с конкретен човек, място или длъжност. Само си мислите така. Видимата истина и Въображаемата истина никога не съвпадат.

Никога.

Събитията нямат смисъл. Събитията са си събития, а смисълът е мисъл, смисъл, ако щете.

Нищо няма собствен смисъл, освен този, който вие му придавате. А смисълът, който вие придавате на нещата, не произтича от събитията, обстоятелствата, условията и положението извън вас.

Придаването на Смисъл е изцяло вътрешен процес.

Изцяло.

из „Когато всичко се променя, промени всичко“

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Не се съпротивлявайте, сътворявайте – НИЙЛ ДОНАЛД УОЛШ