Навсякъде се тръби как хората сме пристрастени към фейсбук, към пощата си, към телефона си, към телевизията, към това да бъдем постоянно заети, към цигарите и т.н. Хвърлете по дяволите всичко това, защото изобщо не е вярно. Това е единствено отразяване на повърхността.

В действителност хората изобщо не се интересуваме кой знае колко от фейсбука си или от това какво дават по телевизията, или от живота на съседите си, или от това да сме постоянно заети. Дори не сме кой знае колко пристрастени към цигарите или алкохола.

Това са единствено и само разсейвания, които ни помагат да обслужим една своя доста по-дълбока пристрастеност – пристрастеността ни да бягаме от трудното в живота си.

Очевидно някога, някой ни е научил, че трудното е нещо лошо и ние сме решили, че е по-добре да бягаме от него. Сега се намираме в момент, в който всичките ни личностни проблеми в живота са причинени от това, че сме затънали в навика си да бягаме от трудното.

Всички разсейвания, които сме си създали са просто начин да избягаме. Да избягаме от това да кажем нещо, което ни е трудно да изразим. Да избягаме от това да потърсим отговор на труден за нас въпрос. Да избягаме от решение, което ни е трудно да вземем. Да избягаме от истина, която ни е трудно да признаем.

Да избягаме от започването на трудна задача, да избягаме от незнанието си какво да правим със себе си, да избягаме от усещането, че може би няма да се справим или да избягаме от страха си, че не сме достатъчно важни, значими, полезни, обичани?!

Разсейваме се и просто забравяме за трудната ситуация. Колко удобно нали? Отваряме фейсбук и си отдъхваме – няколко минути, в които да не мислим за задачата, която трябва да започнем. Или разговорът, който трябва да проведем. Палим цигара и си отдъхваме – няколко минути, в които може да не мислим какво да правим със себе си. Или, че трябва да направим труден избор. Колко удобно, нали?

Няколко секунди след разсейването умът ни вече ни е помогнал и ние сме забравили за трудното. Подтиснали сме го.

След известно време друга трудност възниква. Нова задача. Нов клиент. Чувство на тъга. Желание да направим или кажем нещо. Но е трудно. Тогава до няколко секунди веднага ни възниква нов импулс за разсейване. И отново бягаме без дори да осъзнаваме какво ни се случва. Отново отваряме фейсбук. Отново палим цигара. Звъним на приятел да обсъдим какво ново са докарали в магазина.

След известно време, ако изобщо решим да си направим равносметка – намираме себе си в ситуация, в която минимум 80% от времето ни е свързана с несъществени задачи, измислени проблеми, говорене на празни приказки, живеене на безсмислени ситуации.

Намираме себе си в живот изцяло фокусиран в бягане от трудностите. Но не само. По-страшното е, че това всъщност е живот изцяло отдаден на бягане от себе си. Защото бягайки от трудното, ние бягаме от изявяването на себе си. Защото ние откриваме и създаваме най-висшата и светла версия на себе си в справянето с трудни ситуации. В израстването. В реализирането на потенциала си. В преодоляване на съпротивлението да се поддадем на лесното. Във високото изправяне на себе си, въпреки желанието ни да се сринем.

Разбирате ли? Ние всеки ден изгубваме по малко себе си когато избираме да бягаме от трудното. И всеки ден откриваме по малко себе си в преодоляване на трудното. Бягането от страховете ни е лесно и удобно. Всеки го може. Да се справим с тях с любов е трудно. Но ако искаме да живеем истински – трябва да овладеем умението да не бягаме от трудното в живота си. А да израстваме заедно с него.

Това, което може да направим е да започнем да забелязваме какво се случва с нас. Когато дойде трудната ситуация и ни се прииска да се разсеем – първо трябва да забележим това! И тогава – вместо да се поддадем на импулса си да избягаме – да останем.

Когато ни е трудно да изразим нещо, когато ни е трудно да започнем нещо, когато сме в некомфортна за нас ситуация и изобщо – в момента, в който забележите, че трудното чука на вратата ви – просто си спомнете, че вместо да реагирате на импулса си да се разсеете, да отворите фейсбук, да запалите цигара или буквално да избягате от трудното – спомнете си, че може да останете и да се справите с тази ситуация.

Спомнете си, че не е нужно да следваме постоянните си пориви за разсейване и бягство. Спомнете си, че сме тук, за да израстваме чрез трудните, но благословени моменти в живота си.

Не е ли това една прекрасна, освобождаваща мисъл, която може да ни споходи? Че вместо да избягаме – можем да останем. Може да кажем това, което ни е трудно да кажем. Може да направим това, което ни е трудно да направим. Може да наблюдаваме съзнателно импулса си да се разсеем и да останем фокусирани. Може да се почувстваме силни, дори и да ни е трудно да го усетим.

Не е ли прекрасно, че още сега – вместо да бягаме от трудното – може да останем заедно с него. Може да се влюбим в него. И да израстем заедно с него.

Ето така даваме поле за изява на себе си. Така реализираме потенциала и любовта си. Като практикуваме умението да не бягаме от трудното в ежедневието си. Това всеки го може.

Ако смятате, че ви е дошло време малко по-съзнателно да си създадете повече ред, яснота и вдъхновение в ежедневието – очаквам ви заедно с нас в Програмата за полезни навици!

В Програмата всеки месец усвояваме по един полезен навик, който ни помага да бъдем по-будни, по-енергични и по-целенасочени в начина, по който работим и живеем живота си.

Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо, а цената е 30лв на месец! Може да се регистрирате ТУК.

автор: Венета Димитрова

Венета е водещ на Програмата за изграждане на полезни навици в ежедневието ни и 90 дневният курс по минимализъм и опростяване на ежедневието. Нейните обучения създават постепенна и качествена промяна, която ни помага да бъдем по-будни, по-целенасочени и по-радостни в начина, по който работим и живеем. Можете да видите нейния блог ТУК

Вижте още: Предизвикай се с 21 дни без нито едно оплакване, критика и клюки – ВЕНЕТА ДИМИТРОВА

Това, което обичаш да правиш е твоят истински дом – ВЕНЕТА ДИМИТРОВА

Постепенно и неусетно позволяваме на важното в живота ни да бъде задушено от незначителното – ВЕНЕТА ДИМИТРОВА