Наистина основната цел на по-голямата част от жените е да „хванат“ някой мъж – цел, на чието постигане се придава прекомерна значимост, тъй като в случай на неуспех жените смятат, че животът им е безвъзвратно провален.

Доказателство за това е различното съдържание, което се влага в думите „стара мома“ и „стар ерген“. На старата мома обществото гледа като на жена, която се е провалила или не е успяла да се осъществи като жена, жигосвайки я с клеймото на сексуално неспособна.

На стария ерген обаче се гледа със снизхождение като на хитрец, който „не се е хванал на въдицата“. Тоест съществуването на жената не се възприема отделно от това на мъжа, докато той проправя свои пътища в живота, които не зависят от жената, макар и да не я изключват. Обикновено тя трябва да се ограничи да следва пътя на мъжете, подражавайки на техните действия.

Така възниква състезанието с мъжа, като неосъзната необходимост да се постигне по някакъв начин превъзходство над него. Напразно усилие, тъй като не може да се превъзхожда някого, на когото се подражава. По този начин двата пола действат на основата на един и същи модел, който е мъжкият.

Жената кръжи около мъжа, но не и около собственото си „аз“. Мъжът обаче не следва жената, а върви подир собствените си цели.

Психическият център на гравитация на жената не е собственото й същество, а това на мъжа. Кои са причините за тази невероятна зависимост? Защо жената не може да има собствена идентичност и съдба, отделни от пътя на мъжа?

Поради факта, че сексуалната роля на жената е сведена до майчинството, цялото й съществуване се върти около мъжа; вечно зависима и очакваща, тя търси подходящия самец, за да бъде оплодена. Докато мъжът се реализира сам в живота, жената се реализира посредством мъжа, тъй като е лишена от собствени ценности.

А какво става с жените, които не следват пътя на майчинството? Те прибягват до средството, което вече коментирахме – имитират мъжки модели, като влизат в надпревара с мъжете.

Най-доброто огледало на интересите на жената са женските списания. Което и да вземем наслуки, ще установим, че всички те, с някои леки вариации, се отнасят до едни и същи теми: домакинство, вътрешно обзавеждане, кухня, разхубавяване, диети за отслабване или за поддържане на теглото, гимнастика за запазване на фигурата, премахване на целулита, кремове против бръчки и естествено, последния вик на модата в облеклото.

Там се публикуват и материали за отглеждането на децата, за скандали и любовни авантюри на някоя кинозвезда или личност от международния елит. Сякаш целият живот на жената протича единствено сред кремове, дрехи, гримове, диети за отслабване и хиляда и един начина, чрез които да стане по-привлекателна. Ще установим колко дребен, ограничен и малък е светът, в който се движи съществуването на жената, сякаш в живота няма по-важни неща от това да изглежда привлекателна и да има деца. Ще забележим също, че всички гореспоменати дейности са изключително от външно естество и се отнасят единствено до грижата за тялото, но не и за ума и вътрешния свят.

Кои са причините и смисълът на това необикновено явление? Каква е тази изключителна сила, способна да мобилизира армии от жени, които се тълпят в магазините, купувайки парцали, козметични продукти, личен чар, свеж тен и красиво тяло?

Половината от населението на земята посвещава значителна част от деня на тези дейности, в които навярно преминава по-голямата част от живота им. В действителност това необикновено прахосване на жизненост се дължи единствено на желанието на жената да привлече мъжа, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, както и да задоволи женския си нарцисизъм.

Ако жените престанат да подражават на модели, които не са техни, и култивират у себе си ценностите, присъщи на жената, те несъмнено ще успеят да се издигнат до равнището на мъжа, тъй като собствената им реализация ще бъде равностойна на тази на мъжа.

Въпросът е в това, че те трябва да се откажат от втълпяваната им още от ранно детство роля на беззащитни девойчета като инструмент, чрез който да се сдобият със закрилата на мъжа.

Необходимо е да се разбере, че „равенство“ означава не само еднакви права, но и еднакви задължения – нещо, което не може да бъде постигнато, когато съществуват покровители и покровителствани.

Това не означава, че се поставят под въпрос юридическите права на жените. Просто трябва да е ясно, че за да се постигне пълнолетие, е необходимо да се поемат нови и тежки отговорности.

Движенията за еманципация на жената не могат да претендират за нови и по-широки права, ако няма съответно равностойно увеличение на отговорностите. В противен случай пряко ще бъде накърнена същинската свобода на жената. Свобода означава пълнолетие, а не опекунство.

Жената не може да бъде като някакво същество, осиновено от едно патерналистично общество. Тя трябва да бъде пълнолетна личност, напълно отговорна и зряла. Жените непрекъснато настояват за по-големи права и защита, но едновременно с това, подобно на наивни девойчета, се оставят да бъдат осиновени от някой мъж, който да поеме грижата за живота им.

Вярно е, че винаги е съществувала дискриминация спрямо жената, но не по-малко е вярно, че тя доброволно отказва да порасне и да се развие, оставайки подчинена на мъжа. Това е обяснимо – зависимостта не изисква големи усилия, отговорност и труд, достатъчно е да има готовност да се задоволяват желанията на покровителя и да се расте в неговата сянка.

Време е жените да престанат да вярват във вълшебните приказки, обещаващи бързи и удобни чудеса.

Жената непременно трябва да разбере, че не е нужно да иска разрешение от мъжа, за да се еманципира и да постигне равноправие; за тази цел обаче тя трябва да постигне психологическа самостоятелност, за да развие собствените си способности.

Не е необходимо да си присвоява атрибутите на мъжа, защото нейните са точно толкова важни и ценни като неговите, макар че тя не ги използва. За тази цел тя трябва да се освободи от веригата от лекомислени баналности, към която са я приковали социално-културните условия. В действителност поради дискриминацията, на която е подложена, както и поради обстоятелството, че е смятана за по-нисша и по-глупава от мъжа, обществото й предоставя разнообразни играчки, с които да се забавлява, така както се постъпва с децата, за да не досаждат на възрастните.

Добър пример за мнението, което съществува за жената, са рекламите, в които тя е използвана като предмет на всевъзможни глупави диалози относно този или онзи продукт. Дори започнах да си мисля, че ако мъжете поемат грижата за прането като част от тяхната мъжка роля, рекламните агенти едва ли биха сложили същите думи в тяхната уста, напротив, щяха да ги накарат да кажат нещо умно. Тъй като се смята, че жените са лекомислени и повърхностни, те биват поставяни в също толкова лекомислени и повърхностни ситуации.

Понятието за „жената-предмет“ произтича именно от обстоятелството, че тя е смятана – съзнателно или не – за лишена от съдържание. Тази теза е толкова разпространена, че е довела до създаването на образ, който често присъства в комедии, сатири и филми – това е образът на глупавата секретарка, представяна обикновено като твърде сексапилна жена, но абсолютно лишена от ум. Това всъщност не учудва никого, тъй като сме свикнали да виждаме манекенки с блестяща външност и атрофиран ум, които за съжаление са най-желаните от мъжете жени. Този техен успех кара всички други да им подражават и да се обличат и държат по подобен начин.

Това е процесът, чрез който жената се обезличава все повече и се превръща в предмет. Всъщност, бидейки предмет, тя не е задължена да се изгражда като личност; просто трябва да изглежда добре.

Каква е разликата между предмет и личност?

Докато предметът има само външен живот и не е нищо повече от една вещ, то личността, за да бъде такава, трябва да проявява вътрешен живот. С други думи, жената трябва да работи върху себе си, за да стане личност.

Поради обстоятелството, че се е превърнала в предмет, тя е лишена от съзнателен вътрешен живот и се стреми да го вземе назаем от мъжа. Мъжът не е много по-зрял от жената, но разполага с едно предимство – неговата роля в исторически план изобщо не се е променяла.

Всяко равенство се постига между две личности, едната от мъжки пол, другата – от женски пол, но е невъзможно да се осъществи, ако връзката е субект-обект.

из „Съществува ли жената?“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Тежестта на самотата е силен подтик за влизане в измамна връзка – ДЖОН БЕЙНС

Без духовност може да се постигне само имитация на любов – тъжна комедия – ДЖОН БЕЙНС

Истинската любов е свободно протичане на енергия между два полюса, а не техният съюз – ДЖОН БЕЙНС