.
ПОКЛОН, ВОЙВОДО!
Божидар Коцев
С горящи като въглени очи,
с чело открито за дела бунтовни,
с душа, която стене и бучи
в оковите на мъките вековни.
С духа корав на Йово – страшен мъж,
останал труп, но вярата опазил,
с кипяща кръв на родолюбец хъш,
свещени чувства в робство не погазил.
С омраза и любов на исполин,
засукал мощ от силата народна,
Българийо, това е твоят син,
загинал, за да те зовем свободна!
Това е Ботев – слово, стих, борба,
борба и подвиг, саможертва славна
и символ на юначната съдба,
каквато в българското няма равна!
И както Кириловото А, БЕ
е вечно слънце към което крачим,
тъй Ботев е заветното небе
на всичко българско, що ние тачим!
Войводо, ти за нас и днес си жив,
навеки името ти ще се слави,
защото имал си велик мотив,
безсмъртен твоят подвиг те направи!
Остави ни и Ботевски завет:
„Умри, за да живее свободата!
Не падай духом! Гледай все напред!
България за теб да бъде свята!“
Склони глава съвременнико мой,
падни на колене, отдай прослава
пред тоз чутовен български герой,
пред Христо Ботев, той го заслужава!
ХРИСТО БОТЕВ Е СЛЪНЦЕТО И НЕБЕТО,
НА БЪЛГАРИЯ ДУШАТА И СЪРЦЕТО!
Калин Коцев
Безрезервно влюбен беше в свободата,
безгранично ненавиждаше тирана,
устремен, безумен тлееше в борбата
и лична бе за него общата рана.
Бе до болка предан на народ, родина,
на бащино огнище с тегло сюрмашко,
дето бе отгледан. За него загина!
Сърцето му беше бунтовно, юнашко!
Но също тъй беше и свръхпоетично!
Нийде в света няма кат негово слово!
Прости думи пееше тъй магнетично!
И обич голяма лееше в олово!
Закърмен в земя на народни поети
с песни фолклорни, легенди, предания!
Оттам се родиха безсмъртни куплети!
Поетът поборник беше избрания!
Сбираше думи, които се обичат
и вливаше в тях най-пламенни си чувства!
По стръмни друми към свободата тичат
дела и думи за да станат изкуство!
И това изкуство е гнездо орлово!
Небе над родна земля, богато зрънце!
Ботевият подвиг, Ботевото слово
над родината ми свети като слънце!
