Не те боли от мен.

Боли те красотата
на мъничките хубави неща,
които не направихме,
когато имаше защо.

Боли те тишината,
в която дишахме неравноделно
до намиране на таен смисъл.

Боли те споменът за моя сън,
във който някой се отдалечава
сред облаци
от хиляди светулки
и ме вика.

Боли те мястото на лявото ти рамо,
защото то е мое притежание.

Боли те слънцето,
защото ме докосва
по различен начин, във чужди светове.

Боли те синьото зелено
на зимното море,
когато не е споделено,
а за сам е много.

Болят те всички предстоящи
залези
и всички минали луни
със веселите пълнолуния.

Болят те ирисите на очите
до кафявото им дъно,
помръкнали в мъглата на обикновени
дни и празни нощи.

Боли те утрото,
в което с някой друг
ще разделя кафето си
след нощ на откровения.

Болят те думите,
които не успя да подредиш
в изящни стихове
и да им подариш безсмъртие,
а мене да разплачеш с тях.

Болят те песните,
които тъй красиво не допях
за теб.

Болят те мислите,
научени да стават наши,
след като ги каже другият.

Боли те тялото,
защото помни повече от паметта,
ала умее да мълчи.

Болят те тъжните посоки на сърцето,
непосмяло да извика –
не за сбогом,
а завинаги.

И всичките замлъкнали камбани
под това отчайващо небе.

Не те боли от мен.

автор: Петя Шалева

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Седни Тъга, дошла си ми на гости – ГЕРГАНА СОТИРОВА

Има едни такива момичета, които не са пластмасови – МАРТИН СТРАТИЕВ

Той ще си спомни колко я обича едва след края на света – CARIBIANA