.

Автор: д-р Робърт Малоун

Помните ли пандемичните военни игри на университета „Джон Хопкинс“, които се провеждаха в продължение на няколко десетилетия? При тях крайният резултат обикновено беше нуждата да се контролира населението, а за да се принуди то да сътрудничи, се използваха техники за промяна на поведението.

В момента човек може да отиде до Центъра за здравна сигурност на „Джон Хопкинс“ и да види, че текущите им проекти включват анализ на „действия срещу дезинформация“, която те наричат „дезинформационна среда“.

Световни лидери, правителства, големи медии, големи фармацевтични компании и технологични гиганти са заети да планират следващия пандемичен отговор.

Затова може би е време онези от нас, които вярваме, че има по-добър начин да живеем, освен да бъде контролирани, да планираме отговор на всички тези драконовски мерки.

Както и да започнем да разработваме контрамерки на една биозаплаха, които не включват цензура, пропаганда, укази и техники за промяна на поведението. Сещате се, старомодният начин, при който правителството разчита, че хората ще използват собствените си умения за критично мислене, за да преценяват кое е най-доброто за тях и за техните семейства, след като получат цялата налична информация.

И така, да се захващаме и нека помислим над това как в тази пандемия „ние“ сме контролирани, побутвани, цензурирани и лъгани и да осъзнаем, че правителствата вече планират как да ни контролират по-добре по време на следващата.

Определение (от Министерство на отбраната на САЩ) на „психоп“:

„Психоп“ е използването на пропаганда и психологически тактики, за да се повлияе на емоциите и поведението.“

В „Доклади за противовъстанически операции“ на Министерството на отбраната на САЩ от 2004 и 2010 г. за „психоп“ е дадено следното определение:

„Мисията на психологичните операции (психоп) е да се повлияе на поведението на чуждестранни целеви аудитории в подкрепа на американските национални цели. В психоп това се постига, като се предава подбрана информация и се препоръчват действия за повлияване на емоциите, мотивите, обективното разсъждаване и в крайна сметка на поведението на чуждестранните аудитории. Поведенческата промяна е в основите на мисията на психоп.“

Прочетете последното изречение още веднъж. „Поведенческата промяна е в основите на мисията на психоп.“ Звучи ли ви познато?

В същността на психоперациите са инструменти или техники за контрол на поведението или мисленето от рода на хипноза, образуване на тълпа[1], цензура, театър на сигурността[2], използването на страх за причиняване на безпокойство и пропаганда.

Как използват психоп нашите военни?

УМИШЛЕНА ЗАБЛУДА

Военните мисии за заблуда разчитат на психологически военни действия, за да бъдат вражеските сили умишлено заблудени по време на бойна ситуация.

ВЛИЯНИЕ С ИНФОРМАЦИЯ

Мисиите на операции за военно-информационна подкрепа включват споделянето на специфична информация с чуждестранните аудитории, за да се повлияе на емоциите, мотивите, разсъждаването и поведението на чужди правителства и граждани. Това може да включва кибервоенни действия и напреднали комуникационни техники във всички видове медии.

ПРЕПОРЪКИ КЪМ ПРАВИТЕЛСТВА

Мисиите за междуведомствена и правителствена подкрепа оформят и влияят на вземането на решения от чуждите страни и на тяхното поведение в подкрепа на целите на Съединените щати.

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОМУНИКАЦИИ ЗА СПАСИТЕЛНИ УСИЛИЯ

Мисиите за информационна подкрепа на гражданските власти подпомагат гражданското население в ситуации на помощ в бедствени ситуации чрез споделяне на критично важна информация в подкрепа на спасителните усилия.

Каква е историята на психологическите операции на армията?

Основан по време на Първата световна война с цел подкопаване морала на противниковите войски, отрядът по психоп изиграва критично важна роля във Втората световна война, Виетнамската война и скорошните операции в Афганистан и Ирак, където решаващи за националната сигурност бяха неконвенционалните военни действия, осъществени чрез психоп.“

Какво е побутването?

„Побутване“ е всеки опит да се повлияе на преценката, избора или поведението на хората по предвидим начин, който е мотивиран от когнитивни граници, пристрастия, рутини и навици в индивидуалните и социалните модели за вземане на решения, поставящи бариери пред рационалното човешко поведение в защита на собствените интереси. При „побутването“ тези граници, пристрастия, рутини и навици се превръщат в неразделна част от тези опити.“

А сега – мухата в тоалетната чиния…

Един от най-добрите примери за „побутване“ е използването на „муха“ в тоалетната чиния. Тази идея е осъществена за пръв път на летище „Схипхол“ в Амстердам през 1999 г. и е проста: в писоара е гравирана муха и мъжете почти винаги (в над 80% от случаите) се целят в нея. Разходите за почистване падат значително, без никой да е принуждаван да прави нищо.

След като дефинирахме и разбрахме значението на термините „побутване“ и „психоп“, нека помислим над тях в контекста на образуването на тълпа и на наратива, който генерират големите медии за подкаста на Джо Роугън (хипервръзката е в края на тази статия). Статията по-долу обяснява:

РАЗКРИТИЕ: Източник на „Асошиейтид Прес“, който „проверява фактите“ в теорията за оформяне на масите чрез психоза, насърчава „поведенческото побутване“ на хора за подчинение на Ковид и цитира Гьобелс

Ван Бейвъл (източникът на „АП“) изглежда смята, че не е виновен нито за разпространяването на пропаганда и вярването в нея, нито за манипулирането на хора и за това, че сам е бил манипулиран.

В статия в сп. „Нейчър“ от 2020 г. Ван Бейвъл приема за факт, че „прозренията от обществените и поведенческите науки могат да се използват в помощ на моделиране на човешкото поведение спрямо препоръките на епидемиолозите и експертите по обществено здраве“. Какво е това, ако не опит да се подтикнат хората да правят каквото им се каже?

В статията се разглежда използването на страх като средство за контролиране на хората, в правилните дози:

„При метаанализ се открива, че прицелването в страховете може да бъде полезно в някои ситуации, но не и в други: насаждането на страх кара хората да променят поведението си, ако смятат, че са способни да се справят със заплахата, но води до отбранителни реакции, когато се чувстват безпомощни. Резултатите подсказват, че насаждането насилен страх причинява най-големи промени в поведението само когато хората имат чувството, че са ефикасни, докато насаждане насилен страх с послания за ниска ефикасност причинява най-големи нива на отбранителни отговори.“

Тоест експертното мнение, с което се проверяват фактите на термина „образуване на тълпа“, всъщност е на експерт по използването на поведенчески техники и страх, за да се подсигури подчинението на населението в подкрепа на общественото здраве. Тоест отричаме, че съществува образуване на тълпа, докато пишем за него в научната литература. По-Оруелско от това няма накъде, нали?

 Двуговор (същ.)

  1. Всеки език, нарочно построен така, че да скрива или изкривява действителното си значение, често посредством използването на евфемизми или двусмислици. Типично се използва от правителствата и големите институции.

„Политическите военни действия са изкуството да насърчаваш приятелите си и да обезсърчаваш враговете си. При тях се използват идеи, думи, образи и дела, за да се заставят или убедят приятелите, враговете и неутралните да сътрудничат или да се примирят. Ефективните политически военни знаят, че най-добрият начин да надделееш в съвременните идеологически конфликти не е чрез убийство, а чрез убеждаване, приобщаване и повлияване.“ – Франк Гафни, мл.

Това са пълномащабни политически военни действия, при които ефективно се използват социалните мрежи и водещите медии, за да се контролира наративът. Но тези военни действия са несиметрични. Те притежават ресурсите, силата, парите, водещите медии, големите фармацевтични компании и социалните мрежи, които подкрепят усилията им.

Когато Байдън реши чрез изпълнителна заповед да наложи задължителна ваксинация – един по своя характер политически акт (науката не работи чрез укази, тъй като ваксините не спират разпространението на болестта и могат да причинят появата на мутации у вируса с цел избягване на ваксината) – задължителната ваксинация стана цензурирана тема.

Когато правителството реши, че няма да подкрепи използването на ивермектин и хидроксихлорохин въпреки законодателството ни, което разрешава такава употреба, обсъждането им също стана цензурирана тема и табу. В интернет и по телевизията бяха разпространени съобщения, че ивермектинът е опасен и е конско мазило. Това са примери за цензура и пропаганда.

Има обаче една малка, но нарастваща партизанска армия от поддръжници на свободата. Предимно откъм консервативната страна. Странно е, че съпротивата дойде от консервативните и сега мнозина от младото поколение поемат щафетата. Има признаци, че става модерно да си консервативен. Ще изгубят ли демократите следващото поколение заради драконовските мерки за опазване на общественото здраве от COVID-19?

Ако обаче съпротивляващите се станат твърде гръмогласни или казват истината за властта твърде често, те биват премахвани чрез предупреждения и сваляне от платформите. Губят си правото на свобода на словото.

На някои консервативни политици дори вече не им се позволява да използват платформи като YouTube и Twitter. Сенатор Рон Джонсън, най-старшият член на Постоянния подкомитет по разследвания, бе лишен от правото да публикува в YouTube. Това би трябвало да изплаши и шокира всекиго с работещ мозък. На нашите политици им се забранява на говорят свободно, защото големите технологични компании, които работят заедно с администрацията на демократите, не харесват техните послания.

Това отива отвъд цензурата и спъва както правото ни на свободна преса, така и изборите. Статии на тема като лабораторен теч се премахват от търсачките, а препубликуването им не се разрешава от Инициативата за надеждни новини. Професионалисти губят работата си, биват разследвани и губят лицензите си, за това че дават гласност и/или лекуват пациенти с COVID-19 рано в хода да заболяването. Някои могат да нарекат тези тактики дефенестрация[3]. Докато се случва това, все повече хора осъзнават, че на карта са заложени самите свободи, които направиха страната ни това, което е.

Статията на в-к „Телеграф“ по-долу показва, че правителствата отиват отвъд побутването и работят в сферата на психоп и на тоталитарните мерки:

Използването на страх за контролиране поведението по време на кризата с Ковид е „тоталитарен“ похват, признават учени. Членовете на Научната пандемична група за поведение при инфлуенца изказват съжаление за „неетични“ методи

Съвсем наскоро един от най-големите вестници в Дания се извини за журналистическия си провал по време на COVID-19 за това, че е публикувал единствено официалния правителствен наратив, без да задава въпроси. Този вестник продължи да действа според този план дълго след като стана ясно, че правителственият наратив издиша. Връзката между правителствата и медиите за управление на населението се нормализира.

„Провалихме се“

Друга статия, която е уместно да бъде прочетена, е:

Професор Ехуд Кимрон:„Време е Министерството на здравеопазването да си признае провала“

/Можете да прочетете статията на български език тук./

Накъде – като нация, като общество и като личности – вървим оттук насетне?

За мен това е битка, която напълно промени живота ми, моя начин на мислене и моята перспектива за правителството и световните лидери. За мен връщане назад няма. Няма да допусна тази велика нация, този свят да тръгнат по пътя на тоталитаризма. Това е рецепта за края на американската мечта.

Оригинална публикация: Behavioral control and the end of the American dream, 18.01.2022

Превод: Стефан Д. Стефанов, 19.01.2022

[1] (бел. прев.) (от англ. mass formation) Процес на формиране на стадно поведение, при който на хората се поднася наратив за намиращ се извън тях причинител на тревожност, в следствие на което те забравят за собствените си проблеми и съсредоточават цялата си енергия и внимание върху този причинител на тревожност. С развитието на процеса вниманието на хората става все по-тясно фокусирано; различните гледни точки изобщо не се осмислят, а се отхвърлят директно, докато изказващите ги биват подложени на нападки. Поставените за лидери на така оформеното движение се възприемат за безгрешни, дори да променят коренно възгледите си.

[2](бел. прев.) (от англ. security theatre) Мерки за сигурност, обикновено въвеждани след застрашаващо сигурността на населението събитие, чиято цял е да създадат илюзията за повишена сигурност, без реално да подобряват нещо.

[3] (бел. прев.) (букв. от лат.) Изхвърляне на някого, обикновено политически противник, през прозореца. Вж. „пражки дефенестрации“.