Под маската на лидерството много мъже съсипват съпругите и децата си.

Деспотизмът и диктатурата, нямат място в едно семейство, тъй като заставят жената да се чувства неравностоен брачен партньор. Резултатите са деструктивни и за двамата като индивидуалисти, и за брака /съвместното съжителство/, като цяло. Авторитарните мъже обикновено са израснали в домове, в които са наблюдавали подобно поведение, или са слаби, несигурни хора, които се страхуват някой друг да не узурпира властта им. В други случаи това е единствения модел на лидерство, който познават.

Но те не са единствените, които използват авторитарния стил за ръководство на дома. Всеки път когато, единият партньор се опита да контролира или доминира над другия, независимо от мнението, желанията, действията и стила на живот на зависимата страна, или се опита да принуди половинката си да направи нещо против волята си, показва липса на взаимност.

Поведението, което разкрива тази липса, може да бъде свързано не само с физическа злоупотреба, но и с емоционален тормоз. В едно проучване 53% от хората, запитани за причината за провала на брака им, посочили опита на партньора им да ги контролира.

Типични примери за контролиращо поведение са: вземането на еднолични решения, определяне на облеклото на любимия, на мястото на живеене, на разходите и тн. Някои решения са незначителни, други – съществени. Но доминиращата личност не се съобразява с желанията, мнението и чувствата на другия.

Когато констатират някакво отклонение от присъщия им дневен ред, властващите моментално се опитват да заставят половинката си, чрез заплахи и внушаване на страх, да се върнат в познатия коловоз. Контролиращите съпрузи живеят в постоянен страх да не изгубят своите доминиращи позиции. Те не смеят да признаят това, за да не станат уязвими. Подчиняващите се личности се страхуват да не бъдат атакувани или смазани от доминиращите. Подобни отношения изцяло блокират интимността.

Тъй като деспотът действа самостоятелно, той /или тя/, често се изолира и отчуждава от партньора си, както и от останалите членове на семейството. Но любимият му копнее за близост и интимност. Неговата контролираща природа убива любовта на съпругата му. На обществени места може да се държи мило, но тази деликатност е изразявана с цел – контрол.

Жестовете, израз на любов, са без значение. Не съществува истинска загриженост, което кара отсрещната страна да се чувства използвана.

Животът на контролиращата личност е изпълнен с правила. Колкото по-строги са те, толкова по-щастлива е тя. Правилният начин на вършенето на нещо е техният начин. Те знаят кое е най-добро за всеки във всяка ситуация.

Тъй като не съществува взаимност между двамата, те не могат да видят света от гледна точка на другия. Отзивчивостта предполага „преместване“, в света на партньора и е свързана със способността, той да бъде видян от неговата гледна точка, без да бъде осъден. Липсата на съчувствие е сигнал за следното послание: „Ти си незначителен и не си ценен.“ Такова отношение разрушава самочувствието на партньора.

Контролиращите личности не се интересуват от чувствата на другия.

Ако в името на лидерството, съпругът тотално контролира съпругата си, може да се стигне до сериозни последици. Продължителното потискане на желанията й ще убие нейната любов към него и тя може да се опита деликатно „да си го върне“. Освен това, може да се стигне до появата на психосоматика: главоболие, болки в стомаха, панически кризи, тревожност, депресия или други оплаквания.

Справянето с деспотичния партньор не е лесно. Възможно е само при желание за промяна от двете страни.

източник: psiholog.co

Вижте още: Синдромът на Пепеляшка, познат още като страх от независимост

Романтичната любов… Хм, колко да е романтична?

10 грешки, които умните хора никога не повтарят