.

КАТО В НАЧАЛОТО

Колко сме кротки… Колко сме тихи… Няма ни вик, нито смях…
Празните улици… Пълните чанти… Ето… Наистина – страх.

Дълго не вярвахме… Не е възможно… Всичко сега настрана…
Стойте по къщите… Почна и тука… Тази коварна война.

Плаче Италия… Адът на Данте… Тръпне Европа… Кошмар!
Сякаш сънуваме… Страшното идвало… Господи, колко съм стар!

Колко съм глупав навярно… Не вярвам… И си излизам навън…
Ето, все пак не е всичко замряло… Чувам трамвайния звън…

Кестенът вече съвсем е напъпил… Птички над него цвърчат.
Ето… Момчето си взе тротинетка… Нищо, че ще го глобят.

Три пъти дневно – жестоки статистики… Няма надежда за край.
Търсят лекарство… Къде е? В Америка? По-вероятно в Китай.

Сякаш се сбъдва онази илюзия… Човек за човека е брат!
Никога, никога не се е случвало… Заедно… Целият свят…

Влязъл съм вече в опасната възраст… Връщане няма от там…
Но ми се иска да доживея… Искам за Утре да знам…

Може би вече ще станем разумни… Може би даже добри…
Точно такива каквито в началото Някой ни сътвори.

23 март 2020г.
9 ч. сутринта

НАДЕЖДА

Стига!.. Спрете с тази омраза!..С тези хули зловещи…
Гледа Народът… Не му е до вас… Но не пали свещените свещи.

Свил се е някак си… Птичка уплашена… В своето бедно гнезденце…
Как не намерихте милите думи… Той е наивно детенце…

Той търпеливо очаква да свърши тази напаст жестока.
И се надява на вас… И си трае… Кротко… Без път… Без посока…

Би било смешно, ако не е страшно… Колко сте яростни… Диви…
Джавкате… Всеки от свойта колибка… Песове… Зли и страхливи…

И до кога този ваш непукизъм?.. Тази неистова злоба?
Сякаш сте братя, които се карат пред своята майка… На гроба…

Скъпа Българийо… Бог да те пази… Имаше песен такава…
Нека не губим Надежда… Ще бъдеш!.. Все пак тя ни остава…

24 март 2020г.
7 ч. 20 м. сутринта