Силата на растежа на съзнанието не е дадена на по-нисшите животни.

Тя принадлежи единствено на човека и трябва да бъде усъвършенствана и увеличена от него. До голяма степен човек може да обучава и развива нисшите животни. Но той може да обучава и развива и самия себе си. Тази сила е само негова и той очевидно я притежава в неограничена степен.

Подобно на дърветата и растенията жизнената цел на човек е растежът.

Дърветата и растенията растат автоматично по предварително установена схема. Човекът може да расте както пожелае. Дърветата и растенията развиват само определени качества и характеристики. Човек може да направи всичко, което някога друг човек е осъществявал или осъществява в момента. Всичко, което съществува в духовното пространство, може да се въплъти. Всичко помислено може да се превърне в действие. Всяка фантазия може да стане реалност.

Човек е създаден да расте и е подложен на натиска на растежа. Неотменна черта на неговото щастие е непрестанният напредък.

Животът без развитие е непоносима тежест и прекъсналият развитието си индивид се превръща в малоумник или луд. Колкото по-интензивен, хармоничен и пълен е растежът на човека, толкова повече се разкриват възможностите му за щастие.

Няма човек, който да притежава възможности, които липсват у другите.

Но при нормално развитие едва ли ще се намерят двама души, които да стигнат до едни и същи резултати или да имат еднакви качества. Всеки се ражда с предразположеност за развитие в определени насоки и растежът му в тях е по-лесен отколкото другаде. Това е мъдро положение – то осигурява безкрайното разнообразие на живота около нас. Повърхностният наблюдател, който вижда, че градинарят е поставил семената си в една кошница, може да сметне, че всички те са еднакви. Но когато покарат, семената ще разкрият при растежа си огромни разлики. Така е и с хората. Те са като тази кошница със семена. Един може да е роза и да прибави цвят и яркост в някой мрачен ъгъл на света, друг да е лилия и да преподаде урока на любовта и чистотата на всеки, който го погледне с виждащ поглед. Трети е пълзящо растение и крие острите канари на мрачни чукари. Четвърти е могъщ дъб, сред чийто клони птиците свиват гнезда и пеят, а по пладне стадата отдъхват под сянката му. Каквото и да е, всеки човек е нещо скъпоценно, нещо рядко и съвършено.

Всеки живот около нас крие невъобразими възможности.

„Обикновени” хора няма. Във времена на национални кризи и бедствия скитащият безделник от отсрещния ъгъл и местният пияница стават национални герои и държавни мъже поради ускоряването на принципа на силата вътре в тях. Във всеки човек дреме гений, който очаква събуждането си. Всяко селище има своите видни личности. При тях отиват всички изпаднали в беда. Разпознават ги инстинктивно като хора с голяма мъдрост и разбиране. В часове на нещастия и изпитания умовете на общността са обърнати към тях в мълчаливо признание на величието им. Те правят малките неща по велик начин. Ще направят така и големите, стига да се решат на първата стъпка. Това важи за всички хора. Важи и за нас. Принципът на силата ни дава това, за което го помолим. Ако правим малки неща, той ни дава сила за малки неща, но ако се опитаме да направим нещо голямо, той ще ни даде сила и за големи и велики дела.

Пазете се да не предприемате големи дела маломерно.

Има две възможни мисловни нагласи, които човек може да заеме. Първата го превръща в подобие на футболна топка. Той е издръжлив, пъргав и оказва силна съпротива при външно прилагане на сила, но от него не произлиза нищо. Той никога не действа сам по себе си. В самия него няма сила. Човекът от този тип е контролиран от обстоятелствата и заобикалящата го среда. Съдбата му се решава от външни фактори. Принципът на силата в него не е активен. Той никога не действа и не говори отвътре. Що се отнася до другата, втората нагласа, тя превръща човека в подобие на течащ поток. Силата изхожда от центъра на неговото същество като бликаща във вечността вода. Такъв човек излъчва мощ, която околните чувстват. Принципът на силата в него действа и работи постоянно. Такъв човек е вътрешно активен. В него има живот.

За човек, бил той мъж или жена, няма по-голямо щастие от това, да бъде вътрешно активен.

Всички житейски превратности са замислени от провидението с цел да тласнат човека към вътрешна активност като го принудят да скъса със зависимостта си от обстоятелствата и да стане господар на средата си. На най-ниското стъпало от развитието си човекът е дете на случая и роб на страха. Действията му са пасивни отговори на ударите на злобстоятелствата. Той действа, само след като върху него е упражнено действие. От него не произлиза нищо. Но и най-презреният дивак носи в себе си Принципа на силата в достатъчна степен, за да овладее всичките си страхове. Ако се научи да прави това и стане вътрешно активен, той се превръща в един от боговете.

Разбуждането на Принципа на силата в човека е истинско ново кръщение – преход от смъртта към живота. Тогава мъртвият чува гласа на Сина Човешки и се надига и живее. Това е възкресението и животът. Събуденият човек е син на Всевишния. На него се да на цялата сила на небето и земята.

Няма способности, притежавани някога от мъж или жена, които да не притежавате и вие.

Няма духовна или психическа сила в човека, която да не сте в състояние да проявите. Няма велики човешки дела, които да не можете да извършите.

из „Науката да бъдеш велик“

Вижте още: Когато се провалиш, ставаш по-умен – СТИВ ПАВЛИНА