.
НАМЕК
Дълбоко вино си. Не смогнах да преплувам
руменината топла на страните ти,
а мислех – пресушил съм толкоз бъчви
и ти ще си поредна сладка глътка…
Дълбоко вино си. Опитах да нагазя,
но спря ме острието на зениците
и погледът ти сграбчи ме за гърлото,
и жаден бях. И двамата го знаехме…
Поднесоха ми лъскава бутилка.
Ах, как не ми се искаше да цопвам
в бълбукащите локви на шампанското,
заобграден от хиляди мехурчета…
Домашно вино си налях. Възкисело.
Уж свикнал с него бях, а ми се гадеше
при мисълта за твоите нюанси,
за твоя вкус, за твойто шумолене…
Когато утре дойде гроздоберът
на лозето до дядовата нива,
не идвай там – ужасно е рисковано!
Ще се удавя, както те отпивам.
автор: Красимир Йорданов