–
АЗ НЯМАМ СЪРЦЕ
Аз нямам сърце там зее черна дупка
погълнала всичките ми чувства
aпатията сменя се със скука.
Жонглирам с емоции,
колкото да покажа съпричастност,
ще Ви дам думата да споделите
ще се направя, че Ви чувам
ще кимам
ще се усмихвам безпристрастно.
Колко им трябва на хората
да те харесат?!
Уви, аз тях не!
Животните харесвам повече,
но те усещат…
Ще нахраниш ли уличното псе вместо мен,
не искам да го плаша.
Приличам ли ти на човек,
който има план
дали търся нещо в замяна?!
Дори и да искам
какво ще предложиш
имаш ли нещо за размяна?!
Ще ми предложиш ли форма
във която да блесна пред всички
да се почувстват нищожни
жертва на елементарни привички.
Ние сме призраци във собствените си тела
обитаваме ги за да бродим
като сенки на лунна светлина
с болна представа за морал
някому добро да сторим…
Ще ме попиташ: къде тръгна?
Изморен съм, искам да спя
да легна
да те прегърна.
топлина в мрака
меки коси
нежна кожа
приспивно, тихо дихание.
Намеря ли сърце
обещавам
ще се върна!
