Самоизпълняващо се пророчество е предсказание, което директно или индиректно причинява изпълнението си по силата на самото предсказание, благодарение на положителната обратна връзка между вярване и поведение. Въпреки че примерите за самоизпълняващи се пророчества датират още от литературата на Древна Гърция и Древна Индия, терминът „самоизпълняващо се пророчество“ е въведен едва през 20 век от социолога Робърт Кинг Мъртън, който формално изяснява структурата и следствията му. В статията си от 1948 година, озаглавена „Self-Fulfilling Prophecy“, Мъртън дава следната дефиниця на понятието:

Самоизпълняващото се пророчество поначало е грешна постановка на ситуация, която провокира такова ново поведение, което прави оригинално грешната концепция да стане истинна. Привидната валидност на самоизпълняващото се пророчество увековечава грешката, защото пророкът използва фактическият развой на събитията като доказателство, че той е бил прав от самото начало.

С други думи, без значение дали пророчеството е за нещо добро или за нещо лошо, силната вяра или делюзия – декларираща, че нещо е вярно, когато то е фактически грешно – може в достатъчна степен да повлияе на хората така, че техните реакции в крайна сметка да доведат до изпълнението на поначало невярното пророчество, т.е. поведението, повлияно от очакванията, причинява тези очаквания да се изпълнят.

Много митове, легенди и приказки използват мотива за самоизпълняващите се пророчества като централен елемент в наративи, замислени да илюстрират концепцията за неумолимата съдба, основополагаща за елинистичния поглед към света.

В един широко разпространен мотив, на дете, било то новородено или още незаченато, му е пророкувано, че ще направи нещо, което на властникът не иска да се случи, например да го убие. Въпреки всички предприети мерки пророчеството да не се сбъдне (например детето е изоставяно на произвола на съдбата), събитията се стичат тъкмо така, че в резултат от предприетите мерки, като верижна реакция, пророчеството да се сбъдне.

Типичен пример за самоизпълняващо се пророчество от по-модерен период е фалитът на повечето американски банки през 1929 -1930 г. Тогава все още не са въведени гаранционните фондове за банкова ликвидност, които да действат като буфер при такива обстоятелства. Така дори една банка да е напълно стабилна, пуснат слух за предстоящ неин фалит е в състояние да предизвика паника сред нейните вложители, които да започнат масово да теглят капиталите си и фактически да доведат банката до фалит със собствените си действия.

Най-добре известният пример за самоизпълняващо се пророчество е древногръцката легенда за Едип. Предупреден, че един ден детето му ще го убие, тиванският цар Лай захвърля новородения си син Едип. Едип обаче е намерен и прибран от други хора и осиновен от коринтския цар Полиб, растейки в неведение относно истинския си произход. Когато Едип пораства, го предупреждават, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Вярвайки, че приемните му родители са неговите истински родители, той напуска дома си и заминава за Гърция, достигайки най-сетне до Тива – града, в който живеят биологичните му родители. Там той влиза в сражение с един странник – истинския му баща, убива го и се жени за вдовицата му Йокаста, истинската майка на Едип.

Гръцката историография съдържа известен вариант: когато лидийският цар Крез пита Делфийския оракул дали трябва да нахлуе в Персия, отговорът на оракула гласял, че ако го сторел, щял да разруши велико царство. Смятайки, че оракулът му предвещава победа над персите, Крез атакува, но е разгромен от армията на Кир и така разрушеното царство се оказва неговото собствено. В този пример на самоизпълняващо се пророчество, пророчеството кара някого да предприеме действие, което той вярва, че ще завърши благоприятно за него; резултатът е катастрофален, но въпреки това такъв, че точно изпълнява формулировката на пророчеството.

За самоизпълняващото се пророчество не е задължително хората да се опитват неуспешно да избегнат пророчеството. Например, когато е предсказано, че Зевс ще се пребори с баща си Хронос и ще узурпира мястото му като цар на боговете, той дейно се впуска във война с баща си в директен опит да изпълни пророчеството. Това прави пророчеството самоизпълняващо се, защото на първо място то е което дава вдъхновение на Зевс да подеме войната.

Една емпиричната демонстрация, на самоизпълняващото се пророчество и ефектите на очакването е „Експериментът Пигмалион”, който бил проведен в начално училище в Сан Франциско от харвардския психолог Робърт Розентал и негови колеги.

Тези учени формирали у някои учители там очакването, че определени деца от техните класове вероятно ще изгреят като звезди на интелектуалния хоризонт, и ще постигнат високи постижения през учебната година. Психолозите създали това убеждение, чрез прилагането на тест за всички деца в училището, представяйки това като нов начин за предвиждане на бъдещи интелектуални величия и нарекли операцията „Харвардски тест за насърчаване на постиженията”.

Във всеки клас на учителя бил даден списък с имената на 20% от децата, които били показали сравнително най-високи резултати. Всъщност това не било нищо по-различно от несловесен тест за интелигентност, а имената на учениците, които били набедени за бъдещи гении, всъщност били избрани случайно.

Накрая на учебната година всички ученици били подложени повторно на същия тест за интелигентност. В първи клас „обещаващите” деца постигнали средно с 15,4 IQ точки повече от контролната група деца; във втори клас разликата била с 9,5 точки, отново в полза на експерименталната група.

„Обещаващите” деца не само показвали тенденция към по-високи резултати, но и самите учители проявявали склонност да ги оценяват по-високо от останалите и то като по-привлекателни, по-подредени и организирани, а също и като по-доброжелателно настроени, любопитни и щастливи. Този ефект се проявявал много по-слабо от трети клас нагоре, вероятно защото учителите вече имали свои очаквания от децата.

В ревността самоизпълняващото се пророчество се случва през следния механизъм 

Ние приемаме, че партньорът ни изневерява в реалността. Съответно започваме да се държим с него все едно действително ни изневерява. Затваряме се в черупката си, спираме да споделяме с него. Постоянно му се обаждаме и се опитваме да контролираме живота му. До степен да му отнемем правото на лично пространство. Ставаме напълно различни от човека, в които той се е влюбил.

От другата страна, нашият партньор се чувства напълно несправедливо обвинен. Всички наши санкции го карат да се чувства притиснат и ограничен в елементарните си свободи. И рано или късно ще поиска да си тръгне в опит да се спаси от хватката на ревността.

Тогава ние ще сме напълно убедени, че той през цялото време ни е лъгал и е искал да ни напусне. И ще останем със твърдата вяра, че мъжете са такива, те винаги изневеряват. И ще пренесем безумния си страх в следващата връзка и така механизмът на самоизпълняващото се пророчество ще се задейства с пълна сила отново.

Как да счупим някоя от брънките на механизма на самоизпълняващото се пророчество?

Пътят е дълъг и труден. Един от начините да си помогнем се в вгледаме в историята на своите връзки; да се замислим винаги ли ни се е струвало, че партньорът ни постоянно изневерява. Най – вероятно, ако е така, причината е в историята на нашата привързаност. Най вероятно имаме модел на несигурна привързаност, тъй като някога в миналото, най -вероятно майката не е успяла адекватно да отрази нашите нужди и да опитоми и направи предвидима външната реалност.

Друг начин да разрушим цикъла на самоизпълняващото се пророчество е да си дадем сметка, какво харесва партньорът ни в нас. И да се опитаме да видим, дали когато ревнуваме успяваме да му ги покажем. Или най -вероятно ставаме други. Ако преди е харесвал спокойствието в нас, сега ставаме избухливи и непредвидими. Важно е да се концентрираме в собствените си сили и да намираме начин да му ги показваме. Трети вариант е да се опитаме да не се държим с партньорът си така, сякаш е действително виновен.

Всичките наказателни акции, които предприемаме само задвижват механизмът на самоизпълняващото се пророчество. Най-често въображаемият партньор съществува само в нашата вътрешна реалност.

Понякога нещата в нашите взаимоотношения се объркват, болезнено се заплитат. Една от причините за това е самоизпълняващото се пророчество. Когато приемем дадено качество в другия за реално, ние започваме да се държим сякаш то наистина е такова. И рано или късно то наистина става такова, в своите последствия.

Важно е да можем да идентифицираме, кога сме попаднали под властта на само изпълняващото се пророчество и бавно и съзнателно да се опитаме да се измъкнем от нея. И да дадем право на хората около нас да се случват такива, каквито са в действителност. Без ние да ги случваме предварително в съзнанието си и да им дадем простор да бъдат себе си. Такива, каквито някога сме ги заобичали.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Ревността, освен сериозно душевно заболяване, е и сексуална перверзия – ДЖОН БЕЙНС

Войната между мъжете и жените Тъгата и мъжете и жените на Скуката

Който те обича, ще ти се довери с цялото си сърце