Уилям Пен (1644 г. – 1718 г.) е основателят на Пенсилванската провинция – английската северноамериканска колония, която става впоследствие американския щат Пенсилвания.

Роден е във видно английско англиканско семейство, но на 22 г. става квакер, какъвто остава до края на живота си.

Многократно е пращан в затвора за квакерските си убеждения по време на гоненията срещу тях в Англия, когато англиканството е официална религия в страната.

Той получава територията, която съответства на днешният щат Пенсилвания от английския крал за заем, който трябвало да погаси на бащата на Пен.

По време на жизнения си път Уилям не успява да спечели пари от колонията и е привикан в Англия, където е съден за дългове и умира в безпаричие.

За този който живее, радвайки се на живота във вековете, смъртта не е страшна.

Да бъдеш невинен – това означава не да нямаш никаква вина, а да бъдеш добродетелен – означава да преодоляваш собствените лоши чувства и намерения.

Имат право да критикуват само онези, които са готови да помогнат.

Първи се сърди този, който не е прав.

Избягвайте ласкателите – това са преоблечени крадци.

Всеки удар, който нанасяме в пристъп на гняв, в крайна сметка се стоварва върху нас самите.

Една от най-пагубните наши грешки е да разваляме доброто дело с недоброто му реализиране в живота.

Истината по-често страда от разпалеността на своите защитници, отколкото от аргументите на своите противници.

Истинската религия не извежда хората извън света, а им дава възможност да живеят по-добре в него и провокира усилията им да го оправят.

Хората като цяло отглеждат по-грижливо конете и кучетата си, отколкото децата си.

Прекалената ученост угнетява ума и унищожава естествената светлина, което е причина за толкова многото безполезни учени на този свят.

Да умреш е като да прекосиш света, както приятелите прекосяват морета, а пак живеят един в друг. Понеже насъщното в тях трябва да присъства, да обича и да пребъдва във всичко, що е вездесъщо. В тази божествена преграда те се виждат лице в лице и разговорът им е лек, както и чист. Такава е утехата на приятелите — може да се казва, че умират, ала приятелството и компанията им са винаги до теб в онзи върховен смисъл, защото са нетленни.

Този, който е научен да живее с малко, дължи повече на мъдростта на баща си, а този, който наследява богатство, го дължи на бащините грижи.

Свободата без подчинение е хаос, но подчинението без свобода е робство.