.

Светът, който познавахме, рязко стана света от вчера…

Преди няколко години ме попитаха как виждам бъдещето.

Никога не съм си падал по бъдещето всъщност, нито съм харесвал всички тези ръждиви фантастики, не мисля, че Марс е спасение, идеята да подскачам по луната не ме изпълва с възторг.

Тогава написах кратък текст, който свършваше така:

…Моята най-оптимистична прогноза за следващите 20 години е, че най-важните неща ще останат същите, а именно:

Хората ще продължат да четат книги и да плачат над измислени герои, ще изпитват съчувствие и любопитство, ще стоят на слънце до късна есен и ще се радват на сняг през зимата, ще пътуват спокойно, днешните деца ще имат свои деца и всичко ще бъде така, както е било преди 20 години.

Това никак не е малко.

И всъщност е всичко…

Мисля, че постепенно и смирено (думата е важна) разбираме колко много е това.

Да запазим и пренесем светът от вчера.

Това ни предстои.

Георги Господинов