.
Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли.
В наше време масовото производство е навлязло и в икономиката, и в политиката, и дори в нашата религия.
А това е опасно.
В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв момент ми изглежда напълно в реда на нещата да си задавам въпроси от рода на: В какво вярвам аз? За какво и срещу какво трябва да се боря?
Нашият вид, човешкият, е единственият съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие – ума и духа на отделния човек.
Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души.
Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията.
След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване.
Неговата безценност се крие в духа на отделния човек.
Силите вложени в разбиранията за групата са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност – човешкия ум.
Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването.
Самоубийствен е пътят, по който изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.
Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света.
И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере.
И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида.
Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени.
из „На изток от рая“