Умният  човек се учи от собствените си грешки, мъдрият – от грешките на другите.

Д-р Аугусто Кури е бразилски психиатър, психотерапевт и писател. Проучванията му са съсредоточени върху работата на мозъка и функцията на мислите. Прави изследвания върху качеството на живот и изграждането на интелекта, като изхожда от природата и динамиката на емоциите и мислите.

Кой постига щастлив живот? Дали това са най-богатите хора в света, най-властните политици и най-изтъкнатите интелектуалци? Не! Това са тези, които постигат високо качество на живота на сцената на собствената си душа. Които се освобождават от карцера на страха. Които преодоляват нервността, побеждават лошото настроение, надживяват травмите си. Които могат да плуват във водите на емоцията. Ти умееш ли да плуваш в тези води или потъваш?

Най-големите проблеми не са в препятствията по пътя ни, а в избора на погрешна посока. Парите могат да ни осигурят удобство и сигурност, но с тях не можем да си купим щастлив живот. Парите купуват легло, но не и почивка. Купуват ласкатели, но не и приятели. Купуват скъпи подаръци, но не и любов. Купуват билет за празничното шоу, но не и весело настроение. Плащат за образование, но не те учат на изкуството да мислиш. Ти трябва да постигнеш това, което не се купува с пари. Иначе ще бъдеш беден, дори и да си милионер.

Успехът в работата и в училище, в постигането на целите е основата на качеството на живота. Но славата, която придружава успеха, не носи щастие! Славата предизвиква аплодисменти, но не носи радост. Създава обкръжение от хора, но не прогонва самотата. Славата може да се превърне в капан за щастливия живот, защото отблъсква простотата, смачква чувствителността, нахлува в личното пространство. Много известни личности са тъжни и потиснати. Борѝ се за успех, а не за слава. Ако се появи славата, не и отдавай голямо значение.

Академичната култура подхранва интелекта, но не е емблема на щастливия живот. Ученикът излиза от училище, опознал външния свят, но без да познава възможностите на разума си. Той може да обяснява факти от външния свят, но не може да говори за себе си. Превърнал се е в научен гигант, а е безпомощно дете пред провалите и предизвикателствата на живота. Академичният свят е в криза. Той дава дипломи, но не подготвя младежите за житейското училище. Ти умееш ли да губиш?

Човекът винаги е обичал властта, но властта не създава щастлив живот. Един човек може умело да ръководи цял народ или голямо предприятие и същевременно да няма понятие как да управлява емоциите си. Хитлер искаше да покори света, защото не владееше собствения си свят. Даже и този, който постигне политическа власт с демократични средства, може да бъде най-лошият лидер на самия себе си. Най-голямото предизвикателство в живота е да управляваш не цялата Земя, а собственото си аз.

Работата, съпроводена с радост, всеотдайност и изобретателност, е като балсам за живота. Трябва да работим, за да живеем, а не да живеем, за да работим. Има хора, които са работохолици, обсебени са от работата. Мечтаят, хранят се и дишат чрез работата. Те имат време за всичко, освен за самите себе си. Не биха допуснали предприятието, в което работят, да фалира, но не обръщат внимание на фалиралия си живот. Освободете се от зависимостта си, свързана с работата! Освен ако не искате да бъдете най-компетентният мъртвец в гробищата!

Да действаш извън плановете си означава да вършиш неочаквани неща, да прекъснеш рутината, да пречупиш еднообразието. Да наситиш житейската си история с приключения. Да бъдеш пътешественик по маршрутите на собственото си аз. Да отделяш време за това, което ти носи емоционална, а не финансова печалба. Непланираните неща внасят свежест в живота. Ако пренебрегнеш този психологически закон, ще се затвориш в емоционален „приют“. За жалост, много хора живеят така.

Който не действа извън плановете си трудно може да оцени изкуството  на диалога. Защо? Защото диалогът е магия, той прекосява различни светове, подкопава фалшивата ни сигурност, руши сдържаността и ни кара да плачем, да се смеем, да забелязваме дефектите си. Но диалогът постепенно отмира. Деца и родители делят общ дом, но нямат обща житейска история. Влюбените не винаги споделят еднакви мечти. Младежите рядко разтварят сърцата си и говорят за себе си. Те са изпразнени от съдържание. Говорят само за секс, спорт и телевизия. Никога преди човек не се е крил толкова навътре в себе си.

Когато ни изоставят, самотата е преодолима; когато се самоизоставим, самотата е почти неизлечима. Да управляваш мислите си означава да умееш да пишеш собствената си житейска история. Да влияеш на мислите, които подкопават интелекта и психичното здраве. Да бъдеш свободен да мислиш, а не да робуваш на мислите. Да бъдеш господар на самия себе си. Да не бъдеш вече пасивен наблюдател на негативни идеи. Да станеш от креслото, да излезеш на сцената на мислите и да си кажеш: „Аз режисирам сценария на живота си.“ Ти господар ли си или слуга на мислите си? Рядко срещаме хора, които умеят да управляват мислите си. Върху този закон се гради щастливият живот.

Предварителното мислене е другата голяма пречка за щастливия живот. Принадлежим към вид, който се самоизмъчва. Погребваме тялото преди смъртта. Всекидневно страдаме за неща, които още не са се случили. Повече от 90% от чудовищата, които сами измисляме, никога не стават реалност.

Всички искат да усетят уханието на цветята, но малцина цапат ръцете си, за да ги засадят.

Всеки човек, цар или сиромах, интелектуалец или неграмотен, преминава през трудни моменти. Толкова сме „изобретателни“, че ако нямаме проблеми, сами си ги създаваме. Достатъчно е да почувстваш, че се нуждаеш от някого, и ще се натъжиш. Достатъчно е да обичаш и да имаш приятели, и ще се появят неразбирателствата. Това не свидетелства срещу живота, а го превръща в поема. За много хора болката е проблем, но за мъдрите е училище.

Трябва да сме наясно, че има неизбежни загуби и разочарования. Между другото, най-големите разочарования претърпяваме от хората, които обичаме най-много. Затова, ако искаш идеално семейство, приятели, които да не те разочароват и изключително симпатични колеги, най-добре ще е да се преселиш на Луната. Ако поради разочарование от себе си и от останалите хора, се изолираш от обществото, самотата ти ще бъде непреодолима. Винаги помни, че силните са толерантни, а слабите – педантични. Силните проявяват разбиране към околните, слабите ги критикуват.

В дъното на човешката душа има черна дупка, житейска празнота, която нарушава спокойствието ни пред болките на живота и пред смъртта. Краят на съществуването е най-потискащият феномен в живота на човека. Всички народи са развили различни видове духовен интелект, за да го разберат и преодолеят. Айнщайн е казал: „Искам да опозная Божиите мисли, останалото е подробност.“ Той си е поставил по-висша цел от революцията в науката. Най-умният човек на XX век е искал да вникне в Божествения разум. Той е търсил смисъла на живота. Ти накъде си тръгнал?

Ти може дa имаш недостатъци, да живееш припряно и да се ядосваш понякога, но не забравяй, че животът ти е най-голямото начинание на този свят. Само ти можеш да му попречиш да се провали. Има много хора, които се нуждаят от теб, възхищават ти се и те подкрепят.

Бих искал винаги да помниш, че да бъдеш щастлив не означава над теб да има безоблачно небе, пътища без препятствия, работа без умора, връзки без разочарования. Да бъдеш щастлив означава да намериш сила в прошката, надежда в битките, сигурност в страха, любов в разделите.

Да бъдеш щастлив не значи просто да цениш усмивката, а да въздействаш върху тъгата. Не само да празнуваш успеха, а да се учиш от провалите. Не само да изпитваш удоволствие от аплодисментите, а да намериш радост в неизвестността.

Да бъдеш щастлив означава да признаеш, че си струва да живееш, въпреки всички предизвикателства, неразбирателства и кризисни периоди. Да бъдеш щастлив не е случайност на съдбата, а завоевание на този, който може да пътешества дълбоко в душата си.

Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история. Да пребродиш пустините извън теб, но да си способен да откриеш оазиса, скрит в душата ти. Всяка сутрин да благодариш на Бога за чудото на живота.

Да бъдеш щастлив означава да не се страхуваш от собствените си чувства. Да можеш да говориш сам със себе си. Да имаш смелост, за да чуеш „Не“. Да имаш сили да понесеш критиката, дори тя да е несправедлива. Да целуваш децата си, да се радваш на родителите си и да изживяваш приятни моменти с приятелите си, дори когато те нараняват.

Да бъдеш щастлив означава да покажеш веселото, свободно и непринудено дете, което живее във всеки от нас. Да си достатъчно зрял, за да кажеш: „Сгреших“.

Да притежаваш дързостта, за да кажеш: „Прости ми“. Да имаш чувствителността да изразиш: „Имам нужда от теб“.

Да можеш да кажеш: „Обичам те“.

Из „Десет закона на щастието“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Да обичаш хората означава да не ги съдиш – АНДРЮ МАТЮС