Защо

Понякога, когато оставам сама,

започва да ме мъчи мисълта,

че живея в клетка без никаква врата.

Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,

защото господарят е измислил това –

да стоя натясно срещу порцийка храна.

Друг път превъртяла от ужасен сън,

ставам от леглото и поглеждам навън,

да видя там ли си е всичко,

в комплекта както си стои.

Въздуха, небето, дървета и река

станали са черни, но това е от нощта,

о всичко си е тука – не съм ограбена аз.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,

останали са малко и копаят пак.

Искат да прокарат мост над нищетата,

но трудно ще прескочат този мръсен ад.

Защо трябва да стоим натясно

някъде за порцийка храна?

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: СКОРПИОНИТЕ ТАНЦУВАТ САМИ – ДИМИТЪР ВОЕВ

АЗ СЪМ НА ПРИНЦИПА „ОТМИНИ ПРОСТАКА С ПРЕЗРЕНИЕ“ – ГЕОРГИ МИНЧЕВ

ЩОМ НЕ МИ ВЪРВИ В СМЪРТТА, ЩЕ УСПЕЯ В ЛЮБОВТА – БУЛАТ ОКУДЖАВА