Родът нарича стара мома жената, която пребивава в сексуална самота, мъжът се превръща в ерген, благодарение на еротичната самота. /по Ерос – богът на любовта/.

За рода стара мома е жена, лишена от полови контакти, а ергенът е индивид, лишен от женска загриженост. При това за мъжа се допуска, от една страна, загриженост на майката, от друга – сексуални връзки с проститутки и любовници – всичко това не променя статуса на ергена. Единствено взаимната и действително еротична връзка с жена го извежда вън от този статус.

Родът престава да нарича ерген онзи мъж, който достатъчно дълго живее със загрижена за него жена. За жената загубата на статуса на стара мома не намира в още по-голяма степен в сексуалната сфера. Сексът именно превръща старата мома в „свободна жена“.

Такова неравностойно отношение към ергена и старата мома показва презрението на рода към жената, която не познава властта на фалоса. Мъжката девственост се възприема къде по-сдържано и иронично, женската девственост – в пълен разцвет на физическите сили при раждането на деца /съответно и след това/ – предизвиква саркастичното озлобление на обществото. Не е за учудване, че жената отговаря по същия начин на обществото.

Родът може да прости девственост само еднозначно на грозна жена, при това колкото е по-грозна, толкова повече магията на рода превръща презрението в жалост.

Родът никога не може да разбере верността на една жена към безвъзвратно напуснал я възлюбен, с когото тя не е имала сексуална близост.

От друга страна, родът много повече е склонен да нарича една жена вдовица, отколкото един мъж вдовец, ако тя не бърза да се омъжи отново. Мъжът доста бързо отново става ерген, жената не бързат да я нарекат свободна жена. Сянката на мъжа, който е имал сексуални отношения с жената, винаги я покрива; мъжът е почти независим от тази сянка. Родът не възприема старата мома заради незасенченото й битие, за нейната странна свобода от секс и раждане на деца.

Както виждаме, на мъжа от младини е дадена много по-голяма свобода за самота. Да бъде ерген и девственик понякога не му е удобно, понякога е тъжно, но във всеки случай на мъжа е по-леко, отколкото на жената.

За появата на ергена и на старата мома допринася волята за самота, затварянето в себе си. Такава воля към самота намира цел в самата самота и се превръща в навик за самота.

Този навик означава пораждането на застаряваща самота. Той води до спиране на самотата. Самотата губи динамика и възможност за промяна. Тя застива, замира и очаква смъртта, за да напусне само с нея човека.

С това е свързана антипатията ни към самотата на ергена и на старата мома. Тя предизвиква у нас безсъзнателна отчужденост и отвращение – като към нещо отритнало любовта и живота. Възприемаме я като занемареност и безцелност.

Затова е разбираемо защо самотата на монаха и монахинята предизвиква съвсем други чувства: в случая физическата отчужденост от другия пол има обяснение и висш смисъл. Това е висш смисъл, придобит вън от границите на самотата. Същото можем да кажем за подобната самота на великия философ и художник. /И заедно с това усещаме необходимост от нещо друго в живота на философа и художника. Това е необходимостта от Муза, която да уравновесява неговото битие и снижава напрегнатостта на това битие./

Повечето хора, преминавайки от романтиката на юношеската влюбеност към зрелия живот, преминават не към любовта, а към битието, в което няма място нито за влюбеност, нито за любов.

В това битие любовта и влюбеността се заменят от сексуалната зависимост и материалната привързаност, които предизвикват тъга по време на самота и скука в съвместното битие. Ергенът и старата мома са освободени от това. Те излизат встрани от живота и си остават там.

Старият ерген или както още казват, убеденият ерген, и старата мома са хора, които поради любов така и не са станали зрели. Възрастта непрекъснато ги тласка в средата на техните връстници, но те са чужди на това и се стремят да се върнат в света на детството и подрастването.

Това изпъква, особено за жената, като странна компенсация на семейството и обществото. Старият ерген и старата мома често пъти са старателни педагози на ранната и средна школска възраст. Необходимо и ме е постоянно общуване с детството и подрастването, а не с младостта, изпълнена от еротични желания и перспективи. Иначе те се стремят към професии, които им подсигуряват уединение – групата от връстници им е чужда с мъчителните за тях еротични преживявания и сексуални интриги.

Самотата на ергена и на старата мома се получава под въздействието на несподелена любов. Като нямат сили да се освободят от нея чрез обичайното изтласкване-забрава или мистична сублимация, те се отчуждават от света на възрастните.

Самотата на убедения ерген, изпълнена с несподелена любов, за своето стабилизиране и оправдание търси женски образ, който да заменя всички жени.

Това е образът на майката.

Съчетаването на несподелената любов с образа на майката поражда самотата на съвършения ерген. Това е самота, където изобщо няма място за жени.  Отказвайки се от очакването за влюбване и любов, съвършеният ерген се отказва от съзидание на нещо ново. Отдава се на колекциониране, на незначителна научна дейност, която не изисква творчество и интуиция, съвършените ергени са идеалните охранители и стражи.

Животът на такъв ерген се състои от два периода – до и след смъртта на майката. Именно след смъртта на майката той придобива чертите на стария ерген. Като умира, майката го освобождава от загрижеността и привързаността си, но след определена възраст това освобождаване губи смисъла си.

Самотата, в която той е пребивавал заедно с майката, и нееротичната страст се заварят около него като епруветка. Той се спиртосва в тази самота като мекотело, загубвайки възраст и пол. Таз самота окончателно лишава стария ерген от воля за власт над света и себе си, а също и от воля за извисяване над този свят.

Още един типаж на заклет ерген могат да бъдат онези мъже, които търсят и не откриват идеала си. Тяхната самота е породена от неосъществена любов. По правило тези хора активно търсят и почти изцяло превръщат волята си за самота във воля да избират. Тен е странят от жените. Напротив, смисъла в живота те намират в това да покоряват жени. Класически типове в случая са Дон Жуан и Казанова.

Наричат ги не ергени, а  свободни мъже. За тях светът е поредица от победи и разочарования, които им предоставя женският род. В тяхно лице съзираме пренасяне на юношеската влюбеност в зрели години. Сега обаче тази влюбеност е трагична стъпка в търсенето на любов, което ги лишава от грижата на една жена.

Свободните мъже по принцип са различни от съвършените ергени и се намират по-далеч от ръба на бездната, но също ходят по него и са не по-малко самотни. В тяхната самота обаче няма затвореност и скованост, тя е съвсем открита и в нея съществува трагична надежда.

Самотата на старата мома се предизвиква от същите причини, както и самотата на съвършения ерген. Обаче съзнателно достигналите до това битие жени винаги ще бъдат много по-малко.

Безусловно, че несподелената любов и привързаността-жалост към майката превръща девойките в стари моми; безусловно е , че старата мома може да стане такава в резултат от творчески постижения в областта на изкуството и науката, но жените, които съзнателно споделят тази участ, по-скоро са изключение, отколкото  правило.

Повечето жени, когато преценяват старите моми, са убедени, че те са станали такива просто защото дълго време не са се омъжвали. Това твърдение отразява разбирането за принципното положение на жената в света на хората – върху нея много повече, сравнено с мъжете, тегне съдбата и предопределението. Жените не избират, тях ги избират. По-точно, жените избират като избрани. Възможността за подобен избор и свободата му са твърде ограничени. Често пъти жената не избира, а сортира мъжете, подарени й от съдбата, без да има възможност за избор на по-доброто пред по-лошото. Тя ги премята, като струни на чужд инструмент, и под звуците на странната мелодия с тъга гледа зад границите на магическия кръг, определен й от съдбата.

Необходима е навреме да се откаже от тази мелодия. Иначе ще приспи способността си за избор на по-малкото зло, меланхолията се разстила наоколо, жената заспива… и се пробужда стара мома.

Разбира се, при този сън избиращата жена може да зачене и роди дете. Тогава всичко се решава автоматично – брак, семеен хомот, угасване на романтичните илюзии… В случая самата природа избира вместо жената. Природата я освобождава от бремето на избора чрез бременността и раждането.

От друга страна, жената мое да бъде възнаградена с излаз от магическия кръг, благодарение на появата на очаквания Единствен мъж. Тогава тя се събужда, макар и временно, за ново романтично битие. В душата й отново се съживяват моминските мечти, те заменят сънните илюзии и се превръщат в реалност.

Всяка жена очаква този момент, но при малцина жаждата за любов става по-силна от ужаса пред самотата на старата мома- След определена възраст практически всички жени жертват самотата на избора пред лицето на самотата-битие.

Волята за самота при жените винаги е по-слаба. Жената е подчинена на рода, кой то  предписва да избира в определена възраст и в определена възраст да се лиши от този избор.

Женската свобода за избор на мъж, която ни се струва толкова естествена, е само от век и половина насам. През отминалите епохи са познавали брака по сметка, когато единствено мъжът и родителите са правели избора. Ето защо свободният избор на жената е бил винаги трагичен – да си спомним историята за Ромео и Жулиета.

В по-древни времена – когато се е зараждало материалното неравенство и е успявал груповият брак – жената съвсем е била лишена от избор – като колективна собственост на мъжете от рода. Разглеждали са я като детеродна сила, която увеличава броя и мощта на рода, поради което и е била безсилна да избира. Жената е можела да избира мъж, като го съблазни, но това е било избор за една нощ. Такъв избор-съблазън преминава във времето на познатото ни моногамно семейство и се нарича измяна, осъждана отначало от закона, а по-късно и от морала на рода.

Ясно е, че през всички тези времена битието на старата мома се ограничава фактически само до физическа недъгавост или до съответните психически отклонения, които по ритуал са я правели девственица. По-късно католическата и православната култура на християнството създава женския манастир, където самотата на старата мома можела се реализира по-пълно. Тази самота обаче е в резултат от пълната забрана за избира в света на мъжете…

И така, животът на старата мома до средата на 19 век твърде силно е регламентиран от рода.

Всичко това се корени в колективното безсъзнателно на съвременното общество и избива във всеки един от нас, когато срещнем стара мома. Днешното общество е дало на жената правото на самота, но при това я е направило аутсайдер – най-вече чрез присмех и саркастична жестока ирония.

Феноменът ерген е много по-древен от феномена стара мома – поради изначално по-голямата свобода на мъжете да се разпореждат със самотата си…

На пръв поглед изглежда, че през съвременната ни епоха с нейната лекота за разводи жената и в брака запазва възможността за избор. Поради това няма за какво да си остава стара мома, за да запази правото на избор. Това обаче съвсем не е така. Омъжената жена се впримчва в навици и страх да не загуби и малкото, което е получила от живота. Ако добавим и появата на деца, ситуацията с избора става почти безнадеждна в земния живот на жената.

Самотата на старата мома винаги е протест срещу това положение на нещата. Старата мома е отрицание на женствеността и протест срещу затварянето в клетката на семейния живот с нелюбим човек.

Но подобен протест е обречен, тъй като е протест срещу мъжкото начало изобщо. Тук е коренът на трагедията на старата мома. Тя се стреми да освободи жената от мъжа, а не света на мъжете и жените. За това и земните и несъвършени жени и мъже й отговарят с презрение и присмех. Старата мома се опитва да отговори със същото, но присмехът й е комичен за околните, не достига до целта си.

Остава презрението.

И за да подсили това презрение, старата мома го концентрира в злоба.

Целият свят изглежда на старата мома като поток от еротични обиди, насочени срещу нея. И тя им отговаря – понякога несръчно и забавно, понякога обаче пресметливо и жестоко. Пространството и времето на нейната екзистенция се затварят в Еротичната Обида, която я обгръща , сякаш сапунен балон, който не иска да се спука. Зад трепкащата ципа на този балон прозират изкривените черти на старата мома, там е повреденият й живот.

Сексът отчуждава старата мома от всички други жени. Той я отделя и от свободната жена. Старата мома най-много мрази именно свободната жена, която покорява мъжете в рамките на съвместния с нея статус на неомъжена.

Сексуалната пълнота на самотата на свободната жена я пронизва. Ако еротичната обида е обвивката на старата мома, то сексуалната обида е нейната рана. Еротичната обида може да бъде измислена, сексуалната обида винаги е материална и зрима. Цялата телесност на сексуалните отношения на света потиска старата мома и тя я преживява като лична световна тежест.

Злобата на старата мома изглежда абсолютна…

Възможно ли е да се избави от тази злоба? Да.

Над старата мома постоянно витае образът на мъж. Това или е изгубеният възлюбен, или е идеал, който така и не може реално да се въплъти. Този образ е най-дълбоката травма и корен на безсъзнателното на старата мома. Нещо повече, то е коренът на целия й живот. Той изгражда и определя.

За старата мома търсенето на Единствения мъж, който да предаде пълнота на битието й преди всичко е търсене на надежда в себе си…

Ние можем да се надсмиваме и шегуваме със старата мома. Можем да я съжаляваме. Но тя е признак за еротичен недъг на цялото човечество. Еманципацията на старата мома от самотата й означава еротично освобождаване на човечеството – изчезването на света без любов.

Назип Хамитов

из „Самотата на мъжа и на жената“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Бягството от самотата е бягство от нас самите – НАЗИП ХАМИТОВ

В търсене на Любов: Воля за самота

Ако не можеш да довериш душата си на един човек, не му доверявай и тялото си – МИХАИЛ ЛИТВАК