ИЗГУБИХ СЕ В ПОСОКИТЕ НА ДНИТЕ…

Сърцето ми мълчи. Разнопосочно!

Живея си (на някого в очите)

Умирам – иначе… съвсем нарочно!

На някого – във сънищата влизам.

Неканена, и рошава. Пияна!

Събличам скромно бялата си риза.

Оставам само по Душа. И рана.

За някого – съм сламката последна.

За някого – недостижима кота…

БЕЗДОМЕН МОЙ! И аз си имам бездна…

Две крачки ми остават… До Голгота.

Прости ми, че не мога да ти пиша!

(На птиците перата оредяха…)

Понякога за тебе плача скришом.

Но двете ми ръце – не правят стряха…

Кафето е студено във неделя.

(Навярно тишината го убива)

Сърце не топли чуждата постеля.

И на раздяла – всичко е красиво!

О, на раздяла – всичко е красиво!

Не сте ли забелязали – внезапно,

буквално миг, преди да стане сиво –

как ни връхлита Любовта – обратно?

Съвсем за кратко – два, три мига, само! –

за да обърка повече нещата…

С усмивка крива, после, с голо рамо –

виновно се изнизва… през вратата.

Когато се изгубя – съм в очите

на всички недовършени любови…

Една от тях (най-тъжната) се скита…

За нея ли съм капката отрова?

Навярно съм… на Времето в сълзите –

когато всъщност… никъде ме няма!

Студено е, без обич… под звездите.

И тясно е за сам… легло за двама.

автор: Гълъбина Митева

картини: ©Shawna Erback

Вижте още: Добрите хора лесно се познават – ГОРЯНА ПАНАЙОТОВА

Недей задава ми въпроси! Любов е целият живот – ТОДОР ЛИЦОВ

Някога и тя е имала доверие на някой – МАРТИН СТРАТИЕВ